Сивкаво утро стъпва по клоните.
Пресипнал, шушка дивият орех
и съблича бавно листата си.
Комините, барометри на зимата,
мълчат и очакват вятъра.
Обидено хлопват вратите на къщите,
недопекли гърба си на слънцето.
Ленива мъгла преплита пръсти
и разказва своята
сивобяла
приказка.