автор: ginganka

Корона сложи ти животът
от тръни и бодили.
Във нея две кошмарни пилета
гнезденце са си свили.

Едното пее на заспиване,
прокоби грозни грачи.
И мислите, в нощта залутани,
превръщат се в палачи.

Въртиш се, сучеш се в постелята,
не смееш и да мигнеш,
денят– изпуснат кон– избяга,
не можеш да го стигнеш.

Пресмяташ, правиш криви сметки,
с живота се занасяш,
а после, без да се усетиш,
в сън тежък се унасяш.

Сънуваш всяка нощ кошмари,
сърцето ти подскача,
доде онуй кошмарно пиле
отново се разграчи.

Не било същото, а другото,
то пее на събуждане.
Предрича днеска как ще мине,
какви ще са ти нуждите.

Тъй от прокоба във прокоба
животът ти ще мине,
ще питат хората от що ли
човечецът погина.

Защо венецът таралежов
от челото не смъкна,
защо онез кошмарни птици
не накара да замлъкнат.

"Защото– казва си човекът–
със тях така съм свикнал,
че мисля, без да съм го искал,
така съм ги обикнал!"