автор: renika67

Не ти ли писна, все да ти прощавам,
защо превърна се в необходимо зло...
Един и същ въпрос да ти задавам,
а ти да ми отвръщаш със - Защо?

Във теб се е вселила Сатаната
и вкопчени във мен сте лош тандем.
Пресъхна във молитви все устата,
не можем нищо повече да си дадем...

Когато молих да си поговорим -
избираше мълчанието ти...
Сега излишно е разпалено да спорим,
да разпределяме обиди и вини...

Не осквернявай вече думата красива -
недей да ми говориш за любов...
Недадена любов не ме опива,
за мен ти никога не бе готов...

Очите ти издават безразличие...
И стъмва се... в пореден празен ден,
отдавна не зова благоприличие -
затварям пътищата ти към мен...