автор: savana

Толкова често затръшвам врати
Екот и пукот след мен.
Всеки път смятам,
че няма връщане,
но животът
по друг тертип е скроен.
Върли съмнения
отвътре ме глождят.
Въздухът ми горчи.
Кой е виновен,
че съм обръгнала
на тежки обиди
и чисти лъжи?
Злото във себе си
здраво залоствам.
Нека отвътре гори.
С блага усмивка
към тебе пристъпвам.
Господ да ми прости!