автор: iskraveselinova

Със просто име:дума-дъх,
С очи-от болка изтерзани.
Като елен на горски мъх,
Умиращ от кървящи рани,

Като замлъкващ птичи вик,
Раздрал вечерната омая,
Като изчезващ бледен лик
На огледалото в безкрая,

Останах някъде назад
По пътя ти,осеян с радост.
Самотен спомен в мъртъв град.
Сън от умиращата младост.

А ти си все така щастлив
И вино в чашата ти грее-
Букет от огън миризлив,
От който твойта кръв ще пее

И ритъмът на твоя глас
Във мене дълго ще отеква…
И ще вися самотна аз
Като висяща люта клетва.

Като безумен конник див,
С плющенето на сто копита,
Ти тръгна- весел и красив
И нищичко не ме попита.

Не ме попита как ли спя
В кошмара от една раздяла.
Не ме попита как вървя
Прекършена и онемяла.

Не ме попита нищо ти
И отлетя от мен далече.
Откривам твоите черти
Отвън,в припадащата вечер;

В кръга на бледата луна;
Във низ от улични фенери…
Една разкъсваща тъга
Подслон в сърцето ми намери…