автор: pureblack

Слушах внимателно партитурите на летния здрач- потни илюзии копнеещи есен!
Няколко лениви мисли, търсещи покой на реализация.
Надпреварата е безсмислена игра. Винаги има първи сред пъргавите.
Родината е страна, която ражда. Флагът е следствие на жизненост.
Цветята обикновено са плод на трудолюбие и плодородна почва.
Най- свидното цвете е отгледано в неплодородна почва... мама знае най- добре.
Аз съм цвете, плевел, билка...
Преча на другите, помагам на някого наоколо.
Много начини има да преминеш... В сумрака е удобно да не узнае никой, че си предател... а песента се лее в тишина и белота. Творчеството е присъщо на силния. Силният е творение на Силния... знам, че всекиму е отредено да е силен...
Неудовлетворението е присъщо на смирения здравомислещ. Да прекрачиш нататък е рисковано... цената е да опаковаш гордостта си и да я пратиш в... небитието.
Трудно е да прекрачиш прага на разсъдъка си. Остарели понятия!?
Завърташ няколко безсмислени мечти и... сини небеса???... чудеса???...
Няколко дълбочини ми усложняват пътя. Трябва да се науча да се гмуркам, да задържам въздуха на Живота, докато безчувствието ми почервенее от яд.
Плод!
Много абсурдни читатели чакат да лумне огън в заскрежената гора на живота им.
Да пиша ли? А, мога ли?... „Ненаказаният” грях е привлекателен...
Подминавам.
Изживяният мрак и скръбта не са ми врагове. Ще се науча да пея с Времето и Съчувствието ще приема като брат.
Чак от другия бряг гълъб- с маслинова клонка. Ще го нахраня със зрънца от вярата си... колкото имам...
Ако имам право да присъствам... надявам се...

************************
А някой тътен отдавна прелистен,
ще прозвучи на някога почувствано рамо.
Преди живота си да прелистя,
ще затворя очи и... дали ще почувствам безкрая..?