автор: bundyo

Драконът е сгушен до комина,
прегърнал го със люспеста опашка -
зелена статуя от стара дървесина,
с блестящи люспички и дупчици от прашка.

Всяка привечер свенливо го събужда
със гаснещ спомен в слънчева усмивка,
зад ушите го почесва сякаш без нужда
и шмугва се под топлата завивка.

А вечер той чака Луна да изплува
от малката локва под онази върба
и тихичко слиза да й се полюбува
и танцуват притиснати под дъжд от листа.

Когато се съмне - той вече е сгушен -
на покрива, прегърнал комина с опашка.
Изглежда ми стар и опърпан, опушен -
прекрасна цел за детската прашка.

24.10.2011 г.
23:03 часа.