И когато името си чуеш,
без да е прошепнато в тишината.
И видиш себе си,
дори и да е непрогледна тъмнината.
Очите от любов са натежели,
а устните след вчера
си почиват примирени.
Дори и зимата
в мигове такива си отива
и отново с нежност
в прегръдка ни събира.