автор: Valens

Листите по двора нямат брой и чет,
моя съ облещил и реди куплет.
А, бе, бързо фащай пудпрян’та метла,
да ни заиграе пу твойта глава.

Мъка е голяма, да жувейш с поет...
Не, ще скачам сигур комшийския плет.
Цял ден мож’ да зяпа пу идно дърво,
пък после да пише кат’ мене било.

Есента вършее листите наред.
Ей, сига ши брулне и ситен дъждец.
Как ши съ под’лъзна пу мокри листааа!
Ай, ръка през кръста...
Комшу, добре ч’мъ фана!