автор: DianaStefanova

Дружба беше ли - или красива вражда,
или друго - не мога да кажа...
Стара болка (тя също не хваща ръжда)
с остриета наръси паважа.

Думи сбогом поляха и сложиха кръст,
а запалката глухо прищрака.
Прокурорът си тръгна надменно, нахъс;
подсъдимата скришом заплака.

А пиесата веселотъжна, уви,
непознати сърца разиграват.
С философския, нежен рефрен: C’est la vie
натрошените се утешават.

Закъснялата истина, с вълчия глас
на вратата потропа съдбовно:
друго чувство било е това между нас.
Всичко друго - но не и любовно!