автор: DianaStefanova

Аз искам да те помня все такъв:
брадясал, разнебитен и намръщен:
погледнал ме картечно и на кръв,
в окопа философски се завръщаш.

Надмощието вражески поел -
развръзка на борбата романтична,
с един замах сценария отнел
от моята захласната лирична.

И стъпкал редом с чувствата без жал
надеждата последна - кърпа бяла,
ти сам удостояваш със медал
достойнството си мъжко на финала!

Букета стиснал, крачиш под ръка
с фанфарите, победните, към къщи -
аз искам да те помня все така:
брадясал, разнебитен и намръщен...