Спят дърветата като войници прави,-
под кората чувам как тече смола по навик.
При пълнолунието са облечени в сребро,
а между клоните им капе вълшебство.
МОстове за облаците са дъгите им зелени.
Викам те по тях да минеш ти със мене.
Сред ароматите на мащерка и зверобой
ще се разтворят тук душите ни пред вечния покой.
22.10.2011 г.
Б. Алекс.