автор: k2

С няколко простички думи искам да кажа... много.
Но не знам толкова умен език.
Каквото не знам – не го мога.

С няколко простички реда ми се споделя... живота.
То пък какво толкова за споделяне –
тя е една тая история...

С няколко простички стиха ми се става... велик.
Ама те са ги писали вече – великите -
и подвързали в стихосбирки.

Най-добре да си взема торбичката
И вместо бели листа в нея да сложа
някоя по-новичка ризка.

Ще късам парченца от нея за хората.
А пък те ще ми се усмихват.

Да! Ще тръгна на път и ще бродя и бродя...
Може да помъдрея.

То не ставало божем с ходене.
И какво?!... По пътя ще пея.