автор: daro

Непълнотата срича го с най-нарочни думи.
Доброто е смълчано и в целостта си бди.
Изкушавано с бъбривите локуми за изгоди,
билетчето му късат, а то мълком й се чуди.

По лицето мълния камшик удари – обгаря.
В света му остри погледи отправени.
От две забравени очи откапват влажни въглени
и зрънцЕто отледено съществото му обагря.

Отива си натам – в едно човече с низ възходи,
с добродетелните звуци от просветлели птици.
Съжителство в прохладата от ведрите им улици
безкрайната интимност, надчовешки ще проводи!