И когато един ден ангел Господен
слезе от небесата с кошница дарове,
настана препирня и блъскане.
Понеже всеки бързаше
да си вземе я дреха, я плод райски.
Там имаше един беден човек,
що стоеше настрани
и не рачи да вземе нищо.
- Ангеле, ами на тогова?-
рече една богобоязлива женица.
- Него не го мисли.- отвърна ангела
и духна в очите на людете.
И тогава с изненада видяха:
наместо окъсаните дрехи- наметка сияйна,
наместо тоягата- скиптър от чисто злато.
И веднага се намери
един богат велможа,
що искаше да купи и наметката,
и скиптъра от бедняка.
Тогава ангелът плесна с криле
и възвиси се из облаците.
И глас Божи прокънтя от небесата.
- Не се продават духовните дарове,
що са с вяра и чест заслужени!
Те са светлина!
Прочее малцина се засрамиха
и си отидоха по домовете.
Стоят изправени пред мен
двете кошници- с мушмулите и с наметката.
И един глас извътре вика:
- Избирай!