автор: Iony_ada

(посветено на А.C)

Ако се случи камък да гори
в църковен двор на празник във неделя,
от пламъка му свещ не си пали
и дланите си не топли на него.

Ще се извие като огнена змия
свещта, запалена от камъка,
жигосвайки ръката ти за миг.
Не заздравява нивга раната.

***

Разказват, някога живял
един безмилостен владетел.
В деня, във който се венчал,
от своята любима се отрекъл.

Прогонил я далеч от своите земи
сама недрага да се скита,
защото красотата й блести
по-силно и от кралските дворци.

Тогава бил наказан кралят
да се превърне в камък и гори
в църковен двор на празници в неделя
дордето вечността цари.

Но за беда пристигнала в неделя
пропъдената му любима
и свещ запалила от пламъка
в студената и снежна зима.

Свещта й мигом се извила
като змия от огненени езици,
ръката нежна изгорила
и раната останала завинаги.

А камъкът е още там, загърнат
във синия си жарък пламък.
Във знойно лято, в люта зима
той своята кралица чака.