автор: BadApple

Милост ли дириш от мен във отрова
гадателко на смърт; търсачко на гроба?
Че милост не остана, покрих я в слана
камък издялах и вклиних го в мътна стена.

И разум в очите ли тлееш да намериш
да го изкопчиш от на жаравата дима?
Че годините отдавна дадох да измериш
и да плюеш чест в лицето кротко на срама.

Време е в гроба корените да извиеш
с ръце от мухъл, впити в крехките тела.
С пукот древен плоча от мрамор да разбиеш
да удавиш в смит дъх на хумус ти кръвта.

Проклета да си, с нокти дращя ти лика
и гибел зова в скъсената ми пъпна връв.
За брата, който взе преди да види светлина
проливам мръсна твоя редом моя кръв.

И на три разбивам късовете на живота
три части на песен бойна, в дъжд родена.
Една за него, една за мен, една и за хомота
що ти наложи ми чрез душата си сломена.

Когато въззова дъха последен на един поет
милостта, що търсиш - нея няма да я има
часът ще удари в грохот на двадесет и пет
сред танц на копеле, ябълка, и вълк на зима.