автор: dedenze

Живота бе почти отминал край него, нямаше семейство, пари и приятели. Двете, тавански стаички под наем, бяха запълнени с книги, химикали и странни устройства. Старите, институтски колеги го наричаха „Емо – водата”, след пенсионирането не го търсеха.
Навярно го мислеха за луд способен да говори само за вода. Това не го притесняваше, по – страшни бяха другите проблеми като пространство, храна, топлина, пари за материали и техника.
Понякога мечтаеше за нормален живот и общуване, нета запълваше някои празнини, но другото беше по силно от него. Днес ще празнува успеха на 40 годишен труд. Напълни чашата до горе с добър коняк, оставаха 3 минути всичко да влезе в нужният режим. Грижливо отмери 500 мл вода, бяха достатъчни да го топлят цяла вечер. Напълни резервоарчето внимателно до последната капка. После бавно запали цигара и поднесе пламъка към дюзата. Лек пукот и ... водата се запали с чист синкав пламък. Ех, сега да бяха тук всички, които се подиграваха и се отнасяха с него като луд. Скоро ще им покаже, вече бе уговорил среща с една телевизия. Никакви патенти, директно в ефир с пълни подробности. Парите, вече не му трябват, е ако ги имаше в повече, сигурно по- рано щеше да открие нужната схема и катализатори. Повече от 30 пъти пали, изчислява и проверява всичко. Бавно обиколи всички уреди – 300 вата консумация на ток включително осветлението, 1200 вата мощност от горелката. Сега цената на химикалите, разходите за устройството – всичко се повтаряше най- евтината и чиста енергия. Отпи глътка коняк, приседнал до импровизирана маса от книги и се прекръсти въпреки, че не беше религиозен.
На вратата леко се почука, това сигурно не е хазайката, беше платил наема. Двама непознати мъже, безвкусно облечени стояха пред прага мълчаливо. В главата почувствува нещо силно и необичайно, понечи да затвори, но после ясно в съзнанието му прозвуча:
- Здравей Емиле, не се плаши, тук сме да обясним всичко. Не сме от планетата, която вие наричате Земя. Сигурно ти е нужно време да разбереш и помислиш, идваме само с добри намерения !?
Емил гледаше уплашено и втрещено, явно не са крадци, тук нямаше нищо ценно за крадене, всичко беше в главата му. Посочи им с жест да влязат и набързо оформи два стола от книги. Лицата им бяха напълно безизразни, явно вида им е само комуфлаж да не го изплашат. Отговора не закъсня:
- Прав си, изглеждаме реално много по- различно от вас, независимо, че ние ви създадохме преди хиляди години. Сега двамата отговаряве за вашето развитие, приеми ни като наблюдатели за които знаеш само ти.
- На какво дължа тази чест ?
- На твоето откритие - паленето на водата. Не, ние не се нуждаем от него, на нашата планета има малко вода и енергията се добива по- други начини. Проблема се състои в това, че то застрашава живота тук на Земята. Ето само няколко аспекта, ако го предоставиш на хората по начина който си решил. Първо - край на фосилните горива, революционна промяна в автомобилостроенето и енергетиката представяш ли си социалните проблеми от това. Второ- военното приложение и трето, което всъщност е първо, на Земята има огромно количество достъпна за всички вода, нещо като „буре с барут” както казвате. Не мислиш ли, че за такава промяна е твърде рано и вашето съзнание и цивилизация не е подготвена за това. Ти също си мислил по тези въпроси, но наивно отхвърляш и омаловажаваш опасната страна. Това е равностойно да дадеш на първобитният човек самоделни, атомни бомби !? Подай ръка, ще се опитам да покажа прогнозата.
Емил даде треперещата си ръка и пред очите му се появиха хиляди пожари, обгорени и страдащи хора. Картината и ужаса бяха непоносими, бързо се отдръпна. От очите му капеха сълзи.
- Аз не съм мислил, не искам това, не е възможно. Сигурно сте тук да ме убиете ? Цял живот се трудих, да е полезно на хората, няма ли друг изход и решение !?
- Има за това сме тук, гениалните хора са нужни на световният разум, ела с нас. За тебе ще е по - лесно, нямаш семейство и близки хора, според вашите традиции.
- По–лесно, значи има и други като мен !?
- Да има, едва ли ги познаваш. Впрочем, за един ще се досетиш, наричахте го Юрий Гагарин – първият, земен космонавт. По време на изпитателен полет се досети, че гравитацията и антигравитацията са свързани и са навсякъде в цикъл подобен на Карно. Взехме го преди да стане опасно късно. Вече е конструирал два нови хипердвигателя, може да ги видиш и пипнеш, както казвате. Решавай, другия вариант е да изтрием паметта ти, което е крайно нежелателно !?
Емил наметна прокъсаното яке, угаси и изключи техниката, остави на импровизираната маса портфейла си с всичкото „богатство” което имаше. Наблюдателите излъчваха радост и удовлетворение. Месец, два след това никой не си спомняше за него.