автор: iskraveselinova

Мога да излъжа,
Че още те обичам.
А ти да ме излъжеш,
Че дъждът е тъй солен,
Почти като сълзите ми.
Почти като тъгата
Под ресниците ми
Е тъжно и сумрачно
Кафенето.
Отвън дъждът
Измива булеварда
И го застила
С лъскави листа.
Прегракнало
Ръмжат коли
И хвърлят настрани
Черна и разпенена
Вода.
А вътре
На зелената покривка
Димят изстиващите ни
Кафета.
И капките
От моята коса
Потупват тежко
В чашата ми
Крехка.
Още те обичам.
Почти…