автор: Didi_D

Ако ми липсваш в утрото когато се надбягвам
с последните картини от съня,
в мига във който трепетно очаквам
тайнството невероятно на деня.
Ако ми липсваш в часовете дълги,
когато работата истински кипи
и здраво стиснала ме с кокалести пръсти
не ме оставя и за миг дори.
Ако ми липсваш в залеза вълшебен,
когато багрите и звуците ехтят,
в мига във който в полета последен
птичите ята кръжат.
Ако ми липсваш в нощите сияйни,
когато гушвам се под топлата завивка
с копнежите по сънища омайни
загърнати във лъскава обвивка.
Ако ми липсваш в пролетта, когато
нетърпеливи никнат първите цветя.
Ако ми липсваш в парещото лято
сред зноя и сред хладина.
Ако ми липсваш в шарената есен
с отронването на тъгуващите листи
или в провлачената зимна песен,
когато заслепяващо снега блести.
Ако ми липсваш толкоз осезаемо
та чак от липсата ти да боли,
то всичко е прозрачно разбираемо-
навярно истинския принц си ти.