Аз съм Васка пекинеза.
Чуйте мойта анамнеза.
Селянията тресе ме.
Няма как - софийско семе.
Не обичам аз пияни.
Чак привиждат ми се те.
С курварлъка пък съм скарана –
Пуста младост. Грехове...
Казаха ми печенезите
били моите деди.
Ама аз нали съм чедо
на селяци най-добри,
как да помня толкоз сложни,
толкоз дълги имена?!
Та реших аз затова,
че ме слагат с пекинезите.
Ех, каква е тази моя
толкоз кучешка съдба.
Столичанина залюбих,
ала той ме пре...ба.
И сега търпя горкана
и Прованса..., и мъжа...
Само клюка от зарана
ми е дружка по душа.