автор: alexey

...Времето дойде през теб,
ала не каза:
"Време е."

Разля се в мен и тихо се усмихна
на мъртвото ми,
съскащо съмнение.

В дланта лежаха дни
и късове разбити чаши.
Не помня себе си,
но помня теб -
разсипан сред картините в съня си.

Дори на най-високите скали
потъвахме...
Все още
вечността прозорците ми заскрежава.
Но времето дойде през теб;
и нощ е,
но още миг до утрото остава...