Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: StudioSD
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 14144

Онлайн са:
Анонимни: 469
ХуЛитери: 6
Всичко: 475

Онлайн сега:
:: Marisiema
:: pinkmousy
:: VladKo
:: Icy
:: LeoBedrosian
:: rhymefan

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаВъжделения и разочарования български, или за твърдите корици на демокрацията
раздел: Хумор и сатира
автор: krasavitsa

Кой си ти, гдето скачаш посред исторически събития?

Имало някога едно време.
Сега му викаме “зора на демокрацията”.
Макар и думата “демокрация” отдавна да била станала на пачавра от употреба, успели да я поизчеткат, поизперат и да й придадат някакъв нов смисъл, та целокупният български народ изведнъж много се запалил да се събира по площадите и да иска някой да му я даде.
Зимата била доста студена и един се сетил да им каже да подскачат - за да се стоплят, докато я чакат.
В тълпата имало всякакви хора.
Имало например портиер на завод на средна възраст и със съмнително средно образование, който бил сигурен, че е много по-умен от директора. Скачал и колкото повече главата му се издигала над останалите, толкова по-голям началник се виждал при демокрацията.
Една млада майка скачала за Хумана за бебето си, а едно момиче – за блузка от Кореком. Демократичните мечти на брат й пък стигали само до швейцарско джобно ножче.
До тях скачал научен сътрудник от БАН с черно под ноктите, който при демокрацията се виждал в Германия. Но не в някой научен институт, а в магазина за авточасти, откъдето си купува заветния шарнирен болт за трийсетгодишния Опел, с който будел завистта на колегите си.
Една жена скачала за холна гарнитура “Маргарита” като на съседката, а един мъж – за пералня, че по магазините нямало, а жена му все го пустосвала, че не е никакъв мъж, щом няма връзки да й купи една нищо и никаква пералня.
Имало и син на активен борец против фашизма, който не понасял баща си и се надявал демокрацията да му вземе голямата пенсия и големия апартамент, та да спре да му натяква непрекъснато, че си живее царски благодарение на него.
Опухана лелка скачала, за да й викат “госпожо” както някога на майка й, а една стара баба извършила само един подскок и после се задоволявала само с надигане на пръсти, защото очакванията й от демокрацията били от скромни по-скромни. Вече трети месец никъде не можела да намери кукичка за простора на балкона, та дано при демокрацията...
Един човек си представял как ще иде до Италия да види гълъбите на площада Сан Марко, а стига сме ги гледали само на филм...
Посред скачащите имало и един поет. Както е известно, поетите са същества специални – с много нежни умове и крехки познания за света, но за сметка на това с огромни и твърди претенции към него. Той бил толкова дълбок и истинен, че досега никое издателство не поискало да го издаде. Успокоявал се с това, че не е удобен на режима. Сега ясно виждал как при демокрацията стихосбирката му се чете по тлаки и по седенки и скачал, като ритмично си припявал на ум:
и моите песни (подскок)
все ще се четат (приземяване)
и моите песни (подскок)
все ще се четат (приземяване).

А демокрацията ги гледала отгоре и се подсмивала с усмивката на Мона Лиза.

Минало не минало много, да кажем – около една копраля време след изгрева на демокрацията, и народът започнал пак да се събира по площадите, за да се възмущава и недоволства. И как да е доволен? Някой му бил пробутал менте демокрация.

Научният сътрудник наистина отишъл до Германия, но се върнал без шарнирен болт. Струвал колкото петгодишен Опел, купен от България.
Момичето с блузката било недоволно, защото сега всяко махленско магазинче изглеждало като Кореком и било абсолютно невъзможно да се хвалиш с блузка. Брат й си купил швейцарско ножче, но не бил доволен, защото вече искал нова кола, ама последен модел.
Майката с бебето отдавна била забравила за Хуманата, сега била недоволна, че не може да прати детето в най-скъпото лондонско училище. И англичани нямат пари за най-скъпото, но това си е техен личен проблем, а у нас е дефект на демокрацията.
Портиерът си регистрирал фирма и станал не началник, а направо президент. Но така оплескал сметките, че фалирал и за малко да влезе в затвора. Добре, че съдът бил подкупен, та отървал решетките. Сега се възмущавал от подкупността на съда.
Синът на активния борец против фашизма установил с голяма почуда, че да се бориш против е по-доходоносно, отколкото да се бориш за, и с огромно недоволство наследил имотите на баща си, като му дошло времето.
Бабата намерила кукичка за простора, но не била доволна, защото демокрацията й забранила да си развява гащите на балкона.
Започнали да викат на всички жени “госпожо”, но се оказало, че някои не искат, искат да си останат другарки.
Наистина, перални имало навсякъде, но не всички имали пари да си купят. То и преди нямали, но се утешавали, че и без това ги няма по магазините, а сега – откъде утеха?
Онзи с гълъбите отишъл до Венеция, но те да вземат, че да го насерат. Никак не очаквал, че и в Европа има лайна и се разочаровал ужасно.
Жената с холната гарнитура не си купила “Маргарита”, защото вече нямало кой да произвежда маргарити. Купила си друга, по-хубава, и сега съседката й завиждала. Пак един доволен и един недоволен. Размяната на ролите не се отразява на статистиката.
Мечтата на поета се сбъднала – най-после издал стихосбирка, и то с твърди корици. Само дето никой не я купувал, а той я издал със собствени средства. Когато била ядосана, жена му го замервала с нея и много подло винаги успявала да му уцели главата.
А тя ставала и за многократна употреба.
Книгата де, защото главата и за еднократна не ставала. Както повечето глави.

Така продължава и до днес историята българска – подскок - приземяване, подскок – приземяване...


Публикувано от alfa_c на 16.10.2011 @ 10:44:55 



Сродни връзки

» Повече за
   Хумор и сатира

» Материали от
   krasavitsa

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

23.04.2024 год. / 16:50:46 часа

добави твой текст
"Въжделения и разочарования български, или за твърдите корици на демокрацията" | Вход | 12 коментара (56 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Въжделения и разочарования български, или за твърдите корици на демокрацията
от verysmallanimal на 16.10.2011 @ 12:04:28
(Профил | Изпрати бележка)
:) :) :)
Едно време отсяваха през партийното сито и ревяхме, че са разменили зърното с плявата. Сега никой нищо не отсява - и си хапваме дробено, че и с корените барабар.
Един приятел казва: Когато Избухна демокрацията :)
Избухна и изпотроши ситАта....


Re: Въжделения и разочарования български, или за твърдите корици на демокрацията
от nikoi (boo@abv.bg) на 16.10.2011 @ 12:12:39
(Профил | Изпрати бележка)
Тъй.
Хареса ми.
Само че се чувствам обидена. Или остави ме мен, аз не съм повече от една красавица, само че не може да слагаш всички поети под един знаменател.


Re: Въжделения и разочарования български, или за твърдите корици на демокрацията
от Vesan (proarh92@abv.bg) на 16.10.2011 @ 13:02:00
(Профил | Изпрати бележка)
Аз пък скачах защото дядо ми и чичовците ми са били в Белене, и вярвах, че виновните за това трябва да бъдат съдени, но това може да се случи само при демокрация... не и при псевдо такава. Както и много други неща, които явно са непонятни за апологетите на подменената ни демокрация!


Re: Въжделения и разочарования български, или за твърдите корици на демокрацията
от boliarkabg на 16.10.2011 @ 13:16:57
(Профил | Изпрати бележка) http://boliarkabg.blogspot.com/2011/10/blog-post.html
първо: добре ни излъгаха, познавайки ни добре, невинни и незнаещи, копнеещи за Демокрацията наистина.
второ: копнежите и ентусиазма ни нямаше нищо общо с това,което се случи, защото случилото се си беше режисирано по чужд сценарий.
трето,четвърто и т.н.
Не отричам хубавото,което е било през цялата ни история, нито пък отричам хубавото, което е днес. Не искам някой друг да ми казва кога съм живяла добре или зле.
Хареса ми "хумора и сатирата " ти, благодаря. Нужно е понякога да се замисляме, защото от стискане на паричките за най-необходимото и от викане "долу", "горе" поемаме по инерция....


Re: Въжделения и разочарования български, или за твърдите корици на демокрацията
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 16.10.2011 @ 19:15:41
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
:)Любим рефрен дори на децата от яслена група по онова време беше: " Кой не скача е червен! ":)) И скачаха и го повтаряха попили от всенародния ентусиазъм без дори да знаят какво точно значи .:) А Демокрация(власт на народа) е просто един термин- фантом. Нещо като Дядо Коледа,само дето той наистина съществува.Няма такова животно Демокрация и следователно няма как да дойде нещо, което не съществува и е невъзможно за рисуване. Както се казва: " по- скоро камила през иглени уши ще мине,нежели..." И май се получава така,че искаме да бъдем такива,каквито сме били тогава,когато сме искали да бъдем такива каквито сме сега. Остава ни надеждата,че ще дойде все някой ден с грация такава Крация,която демоса свободно да уважава и обича!
Поздрави за текста! И изобщо за всичките ти приземяващи такива!


Re: Въжделения и разочарования български, или за твърдите корици на демокрацията
от salza (lorien575@abv.bg) на 16.10.2011 @ 21:39:44
(Профил | Изпрати бележка)
Народът си беше чистосъдечен и доверчив като дете, на което изневиделица предложиха големия, лъскав подарък наречен демокрация, докато по върховете функционери, ДС-та и прочее ловки манипулатори присвояваха безследно всичко до което можеха да се докопат, а Младенов се провикна Не купувайте/ т.е. фотосинтезирайте/.

Но постепенно, след поредицата политически лъжи, грабежите наречени приватизация и Жан Виденовата зима, детето-народ помъдря, придоби непоносимост към политиците и разбра, че подаръкът е празна кутия и трябва да се спасява поединично...

Народът ни е лъган и мамен от плутократската върхушка, изоставен от светлите си умове, затова интелектуалки като теб биха звучали позитивно ако сарказмът им имаше друга посока...


Re: Въжделения и разочарования български, или за твърдите корици на демокрацията
от angar на 17.10.2011 @ 16:33:35
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Какво му липсва на текста, според мене.
Липсва му началото: кой или кои му казваха на тоя народ: скачайте и ще получите: ти - това, ти - това, ти - онова. Т.е. кои и защо бяха режисьорите.
И скачащите въобще не бяха майки и бабички, нито невинни момиченца. "Кой не скача е червен!" - крещяха те, и ако някой покрай тях не минаваше подскачайки, биеха!


Re: Въжделения и разочарования български, или за твърдите корици на демокрацията
от anonimapokrifoff на 17.10.2011 @ 18:56:41
(Профил | Изпрати бележка)
Ти не знаеш ли поговорката, че в къщата на обесения не се говори за въже?


Re: Въжделения и разочарования български, или за твърдите корици на демокрацията
от zebaitel на 18.10.2011 @ 14:07:10
(Профил | Изпрати бележка)
Хареса ми! Особено самоиронията! Казвам го, защото се отъждествявам с оня поет с главата, която и за еднократна употреба на ставала, само дето не съм си и помисляла да пиша преди, а камо ли да публикувам! Ще ми се четящите да не възприемат нещата буквално, защото това е един много добър художествен текст, но всеки го чете по свой начин. Ако нямаме смелост да погледнем назад към изминалите 20 и повече години критично, макар и през сълзи, нищо няма да видим и в бъдещето!


Re: Въжделения и разочарования български, или за твърдите корици на демокрацията
от azzurro на 20.10.2011 @ 23:23:42
(Профил | Изпрати бележка)
Здравей Красавице, накефи ме твоят разказ където високо, силно, ясно и с богат колорит разказваш, за истините фалша и надеждите от онова подскачащо време. И защо вечно трябва да сме в сълзливо хленчеща позиция ? Нека си припомним достатъчно дългите приспани години, заради които днес ние нямаме гражданско общество и умеем само да мълчим. Поздравявам те за разказа в който ни показваш такива каквито сме си :)


Re: Въжделения и разочарования български, или за твърдите корици на демокрацията
от Markoni55 на 27.01.2012 @ 21:59:21
(Профил | Изпрати бележка)
Някъде из коментарите споменаваше за национално помирение. Скоро мои приятели се завърнаха от екскурзия в Испания/не съм била там и продължавам да си мечтая за нея/. Бяха впечатлени от отношението на испанците към маврите, нищо че са били под робство и към Франко. Те са успели да преодолеят омразата си и да видят положителните неща, оставени им в наследство. Всяка партия идва на власт с добри намерения, но хората, които трябва да осъществят намеренията в процеса на осъществяването не могат да се намерят в превода...И това е трагедията ни. Ние позволяваме този и онзи да олицетворяват я демокрацията, я прехода, я нещо друго. Липсвани усещането за лична отговорност. Винаги казваме - те. Те, са тези, които сме позволили да ядат баницата. Ние им я даваме. Това е. Трябва да приемем, че във всички епохи е имало добри, почтенни и компетентни хора, достойни за уважение или изучаване на опита им. Без значение на какъв Господ са се молили. Имаме нужда от ескпертно управление - не партийно. Повдига ми се като виждам какви хора поемат ключови позиции в културата на Варна, само защото са от Герб както и какви отрепки успяха, да се намъкнат там по същата причина. Сполай ти за този текст.


Re: Въжделения и разочарования български, или за твърдите корици на демокрацията
от secret_rose на 18.03.2012 @ 17:59:28
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
:)) !
Трябва да изчета всичко от теб и да науча нещо.