автор: BarzakovIvan

"Грешите -
аз страдам за свойта Родина!
Аз страдам за вас,
и за себе си страдам...
Защото животът
ни бие сурово
в лицата,
а ние примигаме, братя,
защото перото си
топиме ние
далече, далече -
през девет морета
и наште куплети
едва ли достигат
до робската мъка,
която в сърцето
народно е свила
възел
от змии."

Никола Вапцаров


Преди
да можем
да си отворим път
към бъдещето,
светлината
и към радостта -
най-първо трябва
да успеем
да проникнем
в мъката.
За живите
и мъртвите.
За жертвите.
Сърцата си безкрайно
да разтворим,
горестно -
и да пробудим в себе си
гнева
на всемогъщия, всевиждащ Бог.

Да пишем ярко, яростно
със цветовете на Ван Гог.
Да пишем, да рисуваме
за болката и мъката.
Да пишем за скръбта
на хилядите,
на милионите -
и тук, и там,
навсякъде в света.

Да се пречистим
в тяхното страдание!
И да простим
за вечното изгнание
на скръбните сърца.
Да възкресим във себе си Христа!
С безкрайна обич към човека
да рисуваме.
И пишем.

Чак тогава
истински
ще можем да ликуваме.
И стиховете ни, картините
ще бъдат факел пътеводен
във нощта.

Пред тебе, Господи,
смирено коленича!