автор: Vesa-Poetesa

Дали съм поетеса или не -
ще каже махалата подир време...
Сега ме чакат две торби с пране,
за никакви поеми не ми дреме.

Аз пиша само мъдри стихове
за хорските падения и страсти.
Когато ме налегнат бесове -
със стих начесвам пустата й краста.

Посегна ли да пиша, не е важно
где днеска ме е стегнал баш чепика -
дали в шезлонг съм и в одежда плажна,
или се дупя с тежката мотика.

А съм ли поетеса или не -
ще каже махалата подир време.
Сега да просна пустото пране,
че с мръсни гащи - кой ще ме приеме?