Повлякъл самия живот, аз и себе си тътря...
Понякога виждам добре всеки повод, причина -
това е душата отвън. А каква е отвътре?!
Остава и същност отвъд, но когато отмина.
Причини и поводи в мен са предметни и груби,
подобно на твърдото бреме, излято с въздишка.
И вече не ме заблуждават, че в тях съществувам –
Животът е Нищото в тъжната песен на всичко.