автор: secret_rose

Влюбеният до полуда в Лейла младеж получил хабер, че тази сутрин видели Лейла някъде по пътя.
Съвсем се побъркал, яхнал една камила и тръгнал да я дири. Където Лейла - там и той, не можел да живее без светлината и. Камилата му имала малко камилче. Припкало камилчето след майка си, не можело да я стигне. Дръпнел ли юлара - забързвала се камилата, отхлабил ли го - спирала и назад поглеждала към малкото. Такива спътници били - единият напред бърза, другия назад го тегли. Размислял ли се младежа за любимата си - камилата назад тръгвала, идвал ли на себе си - напред се придвижвали.По някое време съгледал - хем е на себе си, хем на едно място стоят. Пък рекъл: "Спътниче, не може така. Като вързани сме - аз към Лейла, ти към малкото, ама на едно място. Един на друг си пречим. Да се разделим тука, че тебе плътта те дърпа, мене - душата." И поел към своята Лейла.

...

Суфи истории разказват за голямата любов на Лейла и Меджнун още от деца, които родителите разделили. За да забрави любимата си, бащата на Меджун на поклонение в Мекка го завел, но младежа не искал и да чуе за друга любов - веднъж открил в сърцето си Лейла, не можел да я забрави. Търсил я навсякъде по света но от нея и следа нямало. Веднъж уморен паднал в пустинята и му се явила Лейла. "Ето ме - рекла, - тук съм вече" Не знам коя си, не си моята Лейла, върви си", рекъл Меджнун и я прогонил. Не минало много време и се чуло, че Лейла се споминала. Плакал Меджун като научил, неутешим бил. Разбрал, че света вече не е място, където може да я намери. Затворил се в себе си, замолил се. Молитвите му били чути и един ден небето се разтворило и с невиждана светлина при него слязла Лейла. Пак били заедно, но за кратко. От тогава Меджнун все Лейла чака, но вече знае - извън него я няма. Света бил стъпка към Лейла, но тя била другаде, извън света.
Така ни разказват стиховете на Мехмет бин Сюлейман Фусули - алиян и суфи.

_________________
Из "Leylâ ile Mecnun"