автор: secret_rose

Един човек си купил магаре с пари, изкарани по нечестен път.
Скоро обаче си рекъл: "Пишман съм, пишман, да взема едно добро дело да сторя, ще закарам магарето на Хаджи Барям за подарък, курбан да му е." Отишъл при хаджията и му разказал що е сторил, покаял се. Хаджи Байрям обаче го върнал с думите: "Не ми е халал, не го искам." и го проводил да си върви.
Натъжил се човекът, зачудил се, пък току при Мевляна отишъл. Разказал и на него, покаял се. Мевляна приел подаръка. Казал му:
"Ние ако сме като гарваните, Хаджи Бекташ е сокол - всяка леш не яде. Затова те е върнал, но аз приемам."
Зачудил се човекът, пък при Хаджи Бекташ се върнал и думите на Мевляна му донесъл.
Хаджи Бекташ му рекъл:
"Ако нашето сърце е като капка роса, на Мевляна океан е. Нас една капка може да ни замърси, но него - никога. Затова ти е приел магарето. И покаянието."
___________________
Из книжката Ruha Şifa - Sufi Hikayeleri
(Мехлем за душата - Суфи истории)