На следващия ден след събранието отидох на училище, въпреки че отсъствията ми бяха извинени. Нямах търпение да науча какво се е случило. Тайно ми се искаше нещата да са се раминали с някакво по леко наказание. В края на краищата Уставът на Комсомола даваше възможност и за това.
Човек може да се „сгреши и след това да се оправи”. Да! Даваше такава възможност, но не и на Принцесите. Как лесно исках да се размине?! Така! От само себе си! Без мое участие. И аз да остана „чистичък”! Хем вълка сит, хем агнето цяло. Тази поговорка има и друг циничен вариант, който няма да напиша, но той най-точно допадаше на моите желания в този момент.
Съученицитеми сякаш обаче се надпреварваха да ми разказват какво се е случило. Разбира се беше случило това, което не исках. Христна е бла изключена от Комсомола. Всички от класа, пардон „дружеството” бяха гласували „ЗА”. Дори някои ми разказваха, колко жалко е изглеждала Христина изправена със скромния си ръст до снажната Магдалена. А на всички Принцесата бе помагала. Писала им бе домашните. Решавала им бе задачите по математика. Някои от момичетата ми признаваха, че на са го направили заради хатъра на злобарката Симеонова. Те я мразеха толкова, колкото и Принцесата. Но са го направили, защото Христина се държала много „надменно” и „надуто”.ИЗОБЩО НЕ БИЛА КАТО ТЯХ. Затова трябвало да си получи залуженото. Който не е кат тях, трябва да бъде наказан точка!
Минаха годините. Христина кандидатства и бе приета в Софийския универститет, сециалност „право”. Не й създадоха никакви проблеми. Режимът малко по малко отпускаше примката. Но дойде и 1989г. и строят на илюзиите се срути. Тогава „новите-стари” или „старите-нови” бързо се „преустроиха” и рабира се в първите редове на СДС беше Магдалена. Беше дори кандидат за народен представител за Великото народно събраниеот Варна по пропорционалната листа на СДС. Като й видях физиономията на синия плакат го скъсах посред бял ден и то пред хората, които го лепяха. Веднага бях обявен за „червен”. Какво пък! Заслужавах си го! Разбира Магдалена беше информирана без забавяне. Варна изглежда не е толкова голям град. Клюката имаше проходимост по малко от 24 часа. Веднага бях издирен и бях „порицан”. Но това не ми направи впечатление. Бях обръгнал на какви ли е метаморфзи в тази моя нещастна Родина, та дори нелепите обяснения на бившата и настояща праоимаща не ми направи впечатление. Направи ми впечатление друго... Годините явн бяха променили Магдалена. Сега тя за съжаление или за щастие изглеждаше ужасно. Кожата и бе с променен цвят с кафяви петна от многобройни соларни процедури. Лицето и бе подпуханало и отблъскващо от не ососбено успешен лифтинг. А от широкото и деколте блестеше огромен златен кръст, върху увисналите й гърди. Направо ми идваше да повърна като видях кръста. На какво ли не беше готова само и само да си остане старата добре позната Магдалена. Накрая ми каза нещо, което ме събуди от злорадството ми. Видяла Христина и лично я поканила да се включи в листата на СДС на народен представител. Принцесата естествено отказала. Тя никога не се принизи до нивото на байганьовците. ТЯ СИ ОСТАНА ПРИНЦЕСА.
Така повярвах в Бог! Колкото и да го отричаме. Колкото и да не го признаваме, Той рано или късно ни напомня за себе си.