автор: petinka

Как искам слънцето да върна в твойте мисли
и снeгът в душата да стопя със топлина.
Тъгата да изпиша в есенните листи,
да ги запаля и изхвърля пепелта.

Вгорчен, на плещите лежи страхът ми,
а аз заспивам в мъката, обляна в сълзи.
Гальовно вятърът припява в тишината,
а тя с мелодията си опитва да спои

пропуканата част от мен самата,
която с болка се промъкна и узря
в гърдите. И остави мътна диря,
безмълвна диря, с име Самота.

И тъга, че толкоз късно те намерих,
но от мене скрива те света жесток.
В упование ще падна в храма на колене,
ще пална свещ и ще помоля Бог...

горещо ще Го моля с вяра в сърцето-
от силата да ни даде, мъдростта си,
за да пребъдеш в мен и в мойта същност,
за да спечеля време с теб за обичта ни.