Голи скитат те и губят себе си в морето.
Голи пред очите на гнева,
голи пред единствената съдница,
която скрила се е някъде в сърцето -
а това е Съвеста!
Голи крачат свити в мрака на своя път.
Дирят дрипа вехта, която да ги скрие,
да скрие омразата пулсираща в човешката им гръд
да заглуши отровата, която в сърцето мудно бие.
Но не уви, голи... продължава да ги мъчи жажда,
продължават те да падат и да стават осквернени
и месата голи слънцето безжалостно разяжда
и в очите голи скрили са се сълзи забранени...
Голи те умират пребледнели.
Прашни,немощни и тъжни губят вечността
и така плътта им чезне, нали са хора тленни,
застиват с тела облечени във дрехи, но пусто голи по душа!