(По “Любимият цепи дърва” на Камик)
Понеже времето безмилостно лети,
а синоптиците предсказват люта зима,
додето още слънцето блести,
аз си измислих прелестна любима!
Любимата сега коси трева.
Каквато бе в мечтите ми, такава.
Измислих я без виме, без рога -
със нищо да не ми напомня крава.
Облечена е в шарена пола:
когато вятърът кръжи край нея,
да ѝ охлажда стройните бедра,
като ѝ я повдига и ветрее.
Измислих я не днеска, не сега.
Замислях я отдавна, с задна дата.
Но я изкарвам да коси едва сега –
че втори месец как съм без заплата.
Сега любимата коси трева.
А аз лежа на сянка и си мисля,
че трябва да се сбират и дърва.
Дали и друга да не си измисля?