автор: Narwal

Най-хубавите години на човека са средношколските, които днес се наричат тийнейджърски. Не я харесвам тази дума, макар да съм възпитаник на елитната за моето време І-ва езикова гимназия с преподаване на английски език във Варна. Може да звучи като самоизхвърляне, но наистина за периода 1970 – 75г. тази гимназия беше елитна. Трудно се влизаше в нея и също така трудно се излизаше.
Там човек се запознаваше с един непознат свят за нашето социалистическо общество. И при това не само непознат но и ... забранен. Каква романтика?! Имахме учители англичани, изучавахме английска и американска литература, която макар и цензорно подбрана ни отваряше очите за нещо, което беше зад завесата...при това зад ЖЕЛЯЗНАТА завеса.
Имах две съученички , които искам да ви разкажа. Едната беше височка, красива, сексапилна, атрактивна и разбира се...надменна, надута, груба и арогантна. При това с перфектен за времето си произход. Дядо й бил партизански командир, баща й търговски представител на БМФ (Български морски флот) в Лондон. Направо не можеш да разговмаряш с нея без да подадеш писменна молба поне един месец предварително. Самата тя беше живяла доста години във Великобритания и сякаш нарочно изкривяваше българския, за да подчертае, че идва от...външния свят. Дълго време със се учудвал как българите се стараят да покажат, че не са съвсем ...българи. И дори думите на Паисий не са ги вразумили и засрамили. Да я наречем условно Магдалена. Другата беше нисичка, с нармало но не сексапилно телосложение. Беше от така наричаните неблагонадеждни семейства. Дядо и бил известен и богат варненски лекар преди 09.09.1944г., семейството и е било доста сурово репресирано. Къщата им в центъра на града беше отчуждена почти напълно. Бяха им оставили само един малък апартамент, в който живееха петима души. Но в нея имаше нещо необяснимо, магическо, завладяващо, уникално! Една УСМИВКА...Тайнствена и неповторима! Красива и завладяваща! По-красива от усмивката на Мона Лиза от безсмъртното произведение на Леонардо. По-лъчезарно от утринните лъчи на Слънцето. Усмивка, която не може да бъде описана! Не-може да бъде нарисувана! Не може да бъде фотографирана дори! Слаби са възможностите на съвремените фотоапарати за да я запечатат. Тази усмивка може да ти разкаже цял един роман, да ти изпее най-красивата песен, да те пренесе в един по-красив и непознат свят, доста по-различен от сивото панелно ежедневие на социализма. С нея тя показваше превъзходството си над земните проблеми. С нея тя показваше как несгодите и несправедливостите на живота могат да бъдат приемани и въпреки всичко да бъдат побеждавани. Тя беше ...ПРИНЦЕСА! Велика, единствена, недостъпна и в същото време земна. Да я наречем условно Христина.
В тези години аз бях красив момък. Разбирам, че се изхвърлям, но наистина беше така. Бях харесван. Имах буйна руса коса, изразителни сини очи и тяло на плувец. Тренирах водна топка и доста се грижех за външността си. Разбира се бях харесван от ден до пладне. Всичките ми приятелки след една или две, максимум до три срещи ме отсвирваха. Не им харесваше моята отнесеност. Говорех за неща, за които на тях дори не им се и мислеше. Обичах историята, литературата, романтиката. А те просто бяха прагматични и обичаха живия живот, а не отвлечени, непонятни...мечти.
С Христина обаче бяхме приятели през всичките пет години на престоя ни в езиковата гимназия. Бяхме приятели без да бъдем гаджета! Как става това ли? Честно казано и аз не мога да ви обясня. На става! Както ви казах...тя беше Принцеса. Не случайно го пиша с главна буква. Това беше първата Принцеса, която срещах в живота си. Тя респектираше с поглед, с походка, с жестове и с ...очи. Големи и черни като на кошута. Влажни и красиви! И тази неповторима усмивка. Направо сломяваше и най-тъпата и селяндурска агресивност, която би могло да бъде проявена към нея. Не! На нея никой не би могъл да посегне без нейно позволение! С нея се разхождахме. Ходехме на кино. Обсъждахме романи и филми. Говорехме за музика и живопис. Правехме го с часове и това не ни омръзваше. Времето сякаш спираше да тече, когато бяхме заедно. Светът изчезваше. Бяхме само двамата и това ни стигаше. Говорехме дори за секс без да това да поражда невъздържаност нито у нея, нито у мен. Просто с нея можехме да си говорим.
Христина и Магдалена отначало бяха приятелки и това много ме учудваше. Страдащата от безброй комплекси Магдалена се стремеше по всякакъв начин да се “извиси” над Принцесата, но това не и се удаваше. Дори широките деколтета и късите поли, които носеше въпреки тогавашните строги училищни правила не я правеха по-привлекателна от Христина. Момчетата се възхищаваха от Принцесата. Търсеха я, канеха я на срещи, въпреки че помежду си признаваха, че не прилича секси играчка. Тази тайнствена сила на Христина беше всепобеждаваща. И разбираха тайно и явно я ревнуваха от мен.
В часовете Христина въпреки, че многократно беше ощетявана в оценките винаги в края на срока завършваше с пълно отличие. Дори тогавашните добре инструктирани и задръстени учители не можеха да признаят, че знанията и не можеха да бъдат оценени по-ниско. Христина се съобразяваше със законите на нашето време и не му се противопоставяше, но така излагаше мислите си, че винаги печелеше симпатии и въпреки всичко налагаше мнението си, хем подкрепящо и хем отречащо безчовечната същност на тоталитарния строй. Разбира се говоря за часовете по литература.
В десети клас при нас дойде нова учителка по литература. Да я наречем другарката Симеонова. Тя беше освен всичко друго и партиен секретар на гимназията. Добре идеологически подкована и ....мнооого строга. Само някой да си позволи да мисли нещо по-различно от това, което пише в “свещените” книги, само някой да си позволи да критикува “критиците”, двойката му се виждаше като награда. Грозеше такава “анатема”, че съжаляваше изобщо е кандадствал в езиковата гимназия. “Книгите трябва дават знания, знанията – убеждения!”Това беше нейния девиз и никакво отклонение от него! Защото тя можеше да направи така, че цялото бъдеще на “непослушния” ученик да отиде в канала. Стига само да му даде една характеристика, където трябва и отговорните другари ще се погрижат този ученик никога да не отиде в университетска специалност, каквато иска и не само това. Партията и Правителството, разбира се Народното знаеха как да си пазят властта от такива едни....МИСЛЕЩИ.