автор: wingstofly

Писмото, което получих в деня, в който изчезнах, беше от майка ми. То ми разкриваше тайната на моето раждане, която винаги съм знаел, но за която никога не бяхме говорили..

"Двамата със сестра ти бяхте заченати в деня, в който варих ябълково сладко и бях отворила всички прозорци в къщи. Храмът, в който се родихте се казваше "Дом на реките".

Току-що бях завършила медицинското училище и заминах за Керала, за да помагам на болните от полиомиелит. Скоро, след като пристигнах открих, че съм бременна. И тъй като все още не бях омъжена за баща ти и не бях сигурна как той ще приеме новината, реших да запазя бременността си в тайна.

Към средата на седмият месец започнах да се чувствам все по-отпаднала. Бях сама, или поне така си мислех тогава и започнах да се подготвям за завръщане у дома. Вечерта, преди моето заминаване, преждевременно започнаха родилните болки.

След шест часа контракции болката стана непрекъсната. Риданията ми се превърнаха в писъци. Изминаха единайсет часа и аз се молех да умра.

Тогава дойде Пазителят на слонове и попита акушерката дали може да ме занесе до храма. Аз бях прекалено слаба, за да говоря.

Той ме положи на няколко палмови листа, които беше постелил на пода. Отвори всички врати и прозорци, след което запали свещ, чийто фитил беше направен от опашка на слон. Накрая доведе двата си слона до основите на стълбището. Ушите им се развяха като огромни листа, набраздени със сиви жилки и изсушиха сълзите ми. Към полунощ чух как вратите и прозорците наоколо се отварят. Всички слушаха виковете ми. Почувствах как всеки един от жителите на селото споделя моята болка.

Пазителят на слонове положи във всяка една от дланите ми по една крехка малка раковина и изведнъж бях заобиколена от песента на океанските вълни. Дишането ми стана равномерно и спокойно, като издишане на кит. Писъците ми се превърнаха в ридания. Риданията ми се превърнаха в тишина. Болката започна да преминава през мен, бях разтворила дланите си и и я пуснах да потече през раковините.

Две проплаквания на новородено преминаха през селото. Близнаци. Пазителят на слонове изгори пипната ти връв в олтара на храма. На същото място, където отряза пъпа ти, той посади баняново дърво. Дървото пусна корени и филизите му започнаха да растат от корема ти. Изминаха 44 години..

И тогава получих телеграма, в която се казваше, че сестра ти се е подхлъзнала и е паднала от платформата на обсерваторията в Бразилия, докато е наблюдавала слънчевото затъмнение. Отидох в Бразилия и се върнах с малка урна, пълна с праха й.

Изсипах праха й в стария й телескоп.

Болката от раждането й все още понякога се връща при мен, но тази болка е нищо в сравнение с болката от смъртта й. Изплаках очите си, но сълзите само увеличаваха скръбта ми. Всичко, което чувствах, бяха плътно затворените врати и прозорци на града.

Върнах в Керала и останах в Храма на слоновете, където ти се беше родил. Отидох там, защото това беше мястото, където за първи път се научих как да оставя болката да си отиде. И ето, сега отново съм тук, чувствайки отворените врати и прозорци на селото. Слушам тишината и усещам как бавно болката започва да преминава през мен. И аз малко по малко я пускам да си отиде. Пускам я да си отиде.."