автор: oziris

За тебе мисля нощ и ден,
за тебе, мила, съм роден,
за тебе, мила, ще умра,
но не навън, и не в гора -

не като хайдутин мощен,
а вътре в стаята пред скайп,
и с терзанията денонощни,
че фейсбук-а засича, вай.

За тебе мисля миличка,
дори навън, на биричка,
с пр`ятелите свои верни,
на запоите вечерни.

Ах, ти си слънце, ти - луна!
Толкоз силно те желая;
теб - най-красивата жена -
чак от ада, та до рая.

Ех, ти си въздух, ти си дух!
Да, ти си моят Мечо Пух...
Искам само да те гушна,
думи мръсни да ти шушна...

Но трябва ти да си послушна ;)