Сребърно октомври посивя,
брокатно, слънчево блестящ,
присвил око за дълга зима.
На дъното на чашата отливам
остаткъка от лятото,
полепнал още върху мен,
с ръка разрошвам спомени
за сбогом с хоризонтите,
останали единствени
поклонници на слънцето.