автор: edenYa

Понякога сънувам,
че се превръщам във звезда,
тогава съм щастлива,
лъчите ми сияят,
вместо сърцето ми
на мястото отляво
в най-ярка светлина тупти пулсар.
Усмихнато ми е.
Ей така,в съня си се усмихвам,
а усмивката ми се разтваря
на хиляди прашинки звезден прах.
Събирам ги във шепи,
после тайно ги наричам.
Разпръсквам ги над покривите,
над сънените улици,
над цялата земя...
А те кънтят.
Плиснал се внезапен дъжд,
като порой от стъклени камбанки.
Песента им ме отнася
в прегръдките на люлка
изкована от сръчните ръце
на по-големия ми звезден брат.
Уютно ми е,
завивам се с безвремие
и отново се потапям...
Нещо като сън в съня.
И тази нощ звезда съм.