автор: Mistral

когато казваш ми добрите думи
когато гледаш ме с любов и нежност
когато откривам с теб света красив
когато опознахме се, аз теб а ти мен
когато двамата пораснахме и станахме човеци
когато ни остават две трети живот
тогава сменяш си името
тогава сменяш посоките
тогава помъдруваш и ставаш зависим
тогава разчиташ езика на
който си говорят възрастните
тогава приемаш всичко дадено
създадено, утъпкано и изпробвано
и когато заприличаш на майка си
и заговориш като баща си
мислиш с афоризми, правиш вметки и
цитати изпълват речевия ти потенциал
станеш копие на гени и история
тогава можеш с пълна сила можеш
да създадеш живот обединяваш контрапункти
живот който като теб да извърви познатия маршрут
а това ли е целта така далечна и така позната
не е ли нужно малко да се променим
или въпросите заглъхват в малката панелка
омотани в цифри от заеми и данъци
това ли великото сътворение
от кал и дух да вдъхваме любов
защо ли Бог ни е спестил тази истина
защо ни е оставил сами да търсим верния път