автор: petinka

Тя устни разтваря - там скрила е сладост и грях-
покоят е страстно любовен
и в нощите жарки със влажни тела, но без страх
винóто е знакът съдбовен.

Преди да открехне сърцето, с копнеж пожела
магия минутите нейни да скрие,
без страх сред вълните да плува на свойта душа
и остров Любов да открие.

На сърцето самотно изпълнила сетния зов-
немирни къдрици да гали със длани,
без огън да пали кръвта... Под сърдечен покров
Любовта да ги пази от рани.

И залезът нежно да милва със жарки лъчи
следите - от нежност застлани.
Щом стихне светът, тъмно-синята нощ ще мълчи,
а звездите ще спят приласкани...

Да бъдат навеки отдадени двама тя иска да е
с любов, що сърцето мечтае.
И както море с раковина се свързват, със свойто момче
ще бъдат, щом Бог го желае!