автор: krasavitsa

Толкова много питания ми се въртят в главата напоследък, драги приятелю, че се питам и дали не започнах да се вдетинявам... само децата имат толкова много въпроси “защо”.

Запитвал ли си се например някога защо Хаджи Димитър се нарича “хаджи”? Аз се запитах съвсем наскоро. Трябва да е ходил на Божи гроб, за да е хаджия. Че кога е успял, загинал е на 28 години?
Оказва се, че през 1842 г., когато бил двегодишен, баща му завел семейството на поклонение в Ерусалим. Ама как са ги пуснали турците на границата, пък и защо не са избягали от робството, а са се върнали? Тия хора нещо не са били у ред... а и явно са били доста заможни роби, то и сега не е евтино да идеш дотам, а по ония времена се е пътувало с месеци и поклонението е струвало цяло състояние...

(Божкееее, а след 1944 г. само заради идеята да идеш до Ерусалим, за да станеш хаджия, нашите си управници в името на народа, който никак не понасял такива религиозни предразсъдъци и буржоазни наклонности, сигурно са щели да те извозят безплатно до Белене. Но не за да ядеш свинско на корем, а за да нахранят свинете с теб. Не е ли по-милостиво, пък и по-достойно да те заколят, отколкото това?)

Пък и Вазов, когато му се наложило да се спасява от политическите си противници в България през 1886 г., се спасил... при турците в Цариград! А такъв град всъщност никога не е съществувал на световните карти. Има Константинопол, има Истанбул, само ние го наричаме Цариград. Откога и защо?

Защо екзотичният герой на Съединението ни Чардафон Велики е псувал на майка Иван Вазов в Градската градина на София?

Защо някой друг пък бил казал за патриарха на нашата литература, че талантът му е по-голям от начетеността му? Какво точно е имал предвид? Всъщност той наистина е нямал университетско образование, каквото по негово време вече са имали доста деца на заможни българи, дали мило и драго да ги изучат по Европата.

А онази реплика на Елин Пелин, че ако у нас се роди гений, той ще да е геният на завистта? (Впрочем, и поляците го казват за себе си.)

Защо Захарий Стоянов е възкликнал: “Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и покровителка!”

Наистина ли същият този Захарий, станал вече висш чиновник, е наредил на подчинения му Алеко Константинов да “бастиса” вестник, който огласил далавери във високите етажи на властта? Кого е спасявал и защо?

И още, и още... и почти нищо не се връзва с елементарните школски исторически шаблони, които още размятаме из умовете си...
Абе я да си сядаме на задниците и да си учим историята отначало... явно са ни правили на пълни баламурници досега.

Но стига въпроси, обещах в предишното писмо да ти разкажа повече за перипетиите в живота на Иван Гешов и сега ще го направя, само че с много отклонения насам-натам в които, както знаеш, доста ме бива. (Това е предупреждение - да се приготвиш!)

Когато ти писах, че като награда Иванчо е бил поканен на чай от кралица Виктория, си помислих - дано не е замръзнал, защото по информации от достоверни източници се знае, че тя често се хранела на студено – логистиката на паленето на камините в двореца куцала и кралицата, за да не създава търкания между различните служби, предпочитала да стои на студено. Предците й недоизпипали правилника за вътрешния ред на двореца и след като определили най-подробно кой трябва да доставя дървата, кой и къде да ги складира, кой да ги сече на дребно, после да ги донася в сградата, да подрежда камината - забравили да определят точно на коя служба се пада задължението да драсне клечката, макар и да се знаело кой трябва да поддържа огъня. Ама незапален огън как се поддържа?
Много странно ми беше да го науча – в представите ми е невъзможно една кралица да изпитва битови неудобства, а се оказва, че можело. Тя ги е приемала с някакво смирение едва ли не. Виктория е цяла епоха в английската история и е била пример за подражание в много отношения. Настоящата кралица Елизабет Втора също й подражава. Най-видимото подражание е във външния вид – и тя държи да изглежда като обикновена средностатистическа домакиня от средната класа – и успява. Това дава добри поводи на антироялистите за подигравки – но нейното търпение е стоическо. В изпълнението на задълженията си е също толкова стриктна, колкото е била и Виктория. Сериозността, прилежанието и силно развитото чувство за дълг у Елизабет Втора са впечатлявали всички още в съвсем младите й години. Познанията й относно световната история и международната обстановка били толкова солидни, че при оттеглянето си през 1955 г. Чърчил заявил: „Ще посъветвам моя наследник старателно да си подготвя домашното преди аудиенцията при кралицата“.

(Докато съм още близо до темите конкурси по правопис и патриотизъм, се сетих и за едно българче от 80-те години на миналия век, спечелило световен конкурс, но този път – по френски. Петър се казва. Ако французите имаха кралица, сигурно и той е щял да пие едно с нея, ама пусти късмет, пусти френски революции. Та след наградата, която не знам каква точно била, наш Пешо получил веднага предложение да работи за световноизвестната френска енциклопедия Ларус. Но вместо да използва случая и да забегне, взел, че се върнал тук, за да си завърши гимназията. Испанската, впрочем.
Няма да те призова да се гордеем и с Пешо и да викаме заедно “Българи – юнаци!”. Нито той, нито Иванчо са спечелили, защото са българи, а защото са си скъсали задниците от учене. Ако някой има право да се гордее, то това са техните, а не нашите задници. Същото бих казала и на всички фенове на спортисти, певци и пр., които някак успяват да се отъждествят с чуждите постижения. Как го правят, не знам, на мен лично не ми се удава. Когато чуя за нечий успех, аз винаги си казвам – олеле, а аз къде съм? Изоставам, я хората докъде стигнаха! И натискам педала към собствени постижения. По-нормално ми се вижда, отколкото да правя вятър на успелите, кво ш кайш?)

Връщам се пак на Иванчо - вярвам, че е представил добре българската нация пред кралица Виктория и е показал добри обноски, което не се случило век по-късно с кого ли не, дори и с първия космонавт, когато бил поканен на вечеря от кралица Елизабет Втора. И сега ще направя поредните скоби, асоциации и отклонения, защото се сещам за куп пикантерии.
Преди няколко месеца, през април, светът забрави войните в арабските страни и се позанимава с по-приятни неща – като сватбата на внука на английската кралица и петдесет годишнината от първия полет на човека в Космоса.
Сватбата – сватба, поахкахме, поохкахме, поклюкарствахме кой какво и свърши. Но всички забелязахме, че президентът на САЩ не беше между присъстващите, а сър Елтън Джон беше със съпруга си. (Аааахахаха! Видя ли запуснатата градинка зад тях на снимката? - Долу правителството на Камерън, което си ходи по кралски сватби, а няма кой да оправи градинката! Нема такава държава!)
Та злите езици говорят, че американският президент получил покана, но само за себе си, докато поканата за сър Джон била “плюс един”, т.е. – семейна! Това вероятно е било резултат от скандалното нарушение на дворцовия етикет от страна на съпругата на Обама - при посещението им в началото на месеца тя си позволи да прояви отношение към кралицата като към една обикновена, мила, възрастна дама. Този жест, подсилен от високия й ръст, наистина изразява мило снизхождение. Той беше предизвикан от същия жест на самата кралица, но: Quod licet Iovi, non licet bovi! Позволеното на Юпитер не е позволено на бика! Всички знаем, че когато си в Рим, трябва да спазваш римските обичаи. Републиканските маниери не са приемливи навсякъде, а страната на неограничените възможности не може да изнася неограничено невъзпитание, още повече проявено от първата лейди.
Гафове, гафове... от тях не са избягали и членовете на кралското семейство, впрочем. Още се помни как съпругът на Елизабет принц Филип при среща с английски студенти, учещи в Китай, се пошегувал много удачно, като им казал: “И не стойте тук прекалено дълго, да не се върнете в Англия с дръпнати очи.” Но всички твърдят, че Елизабет имала много приятно чувство за хумор и понякога успявала да позамаже ситуации като тези.

Никак обаче не очаквах, че и честването на Гагарин може да бъде свързано с английската кралица. Вестник “Гардиън” ни разказва за случай, изложен в книгата на Лев Данилкин от серията Жизнь замечательних людей:
През 1961 г., след полета в космоса, Гагарин предприема околосветска обиколка - всички се радват да приветстват първия космонавт. По време на пребиваването си в Англия той получава покана да посети и кралското семейство в Бъкингамския дворец.
Обаче на простодушния Гагарин изобщо не му се вярвало, че в света наистина има крале и кралици, мислел си, че те са само персонажи от приказките, а тези капиталисти ги знаем, все ни кроят разни номера - и за да се убеди, че тази жена срещу него е истинска... се пресегнал и пипнал бедрото на тридесет и пет годишната Елизабет Втора под масата! Мислите, че се е разпищяла и е извикала стражите ли? Не, само се усмихнала в отговор и продължила невъзмутимо да си пие кафето. Nobless oblige…
На обяда пък заявил предизвикателно на висок глас, че е просто селско момче и не знае какво да прави с толкова много прибори, у тях на село ядели само с един. Тогава кралицата отговорила: “Скъпи г-н Гагарин, родена съм и израснах в този дворец, но до ден днешен и аз не се научих в какъв ред да ги използвам.” А после добавила тихичко: “Започвайте винаги от най-външните.”
Така че никой не скучал – нито той, нито тя, нито преводачите.
Като се върнал, Гагарин споделил тези неща с Владимир Лебедев, психолога, който работел с космонавтите.
Ама каква клюкарка съм днес... нали?

А сега се връщам пак при Иван Гешов.
Обещах да ти разкажа как най-неочаквано и за него самия е станал най-богатият българин. Колкото и да е странно, причина за това се оказали всепризнатите му до този момент честност и почтеност.
- Честност и почтеност от депутат и министър? Не на нас тия, всичките са крадци и мошеници! – ще възкликне българинът, доволен и дори горд, че може да омърси с мръсни подозрения (а не доказателства) всеки, успял повече от него. Или пък специално не търси крадци и мошеници, за да си ги тури да го управляват, та да има после кого да обвинява за личния си неуспех?
И пак ще се отклоня:
Две сирачета са оставили ярка следа в развитието на младата българска държава - двама братя, останали без баща, когато единият е бил само на шест, а другият на единадесет години – Евлоги и Христо Георгиеви. Макар и заможно, семейството е спохождано често от ненавременни смърти – от пет родени деца живи остават само тези двамата, а бащата умира доста рано.

Но не за сирачета се каня да роня сълзи, а сирачета да хваля!

През 1839 година братята – я да сметнем – големият на около 19, малкият – на 15-16 години, започват бизнес в Румъния като съдружници на вуйчовците си. Занимават се отначало с търговия, а по-късно с банково дело. Започват да играят на европейските борси. Не разбрах къде и как са се изучили, но успехите им са впечатляващи – забогатяват. Малкият брат умира четвърт век преди големия, който го наследява, защото не е имал семейство. Големият умира през 1897 г. - като най-богатият българин. И той не се е женил и не оставил преки наследници.

През целия си съзнателен живот, прекаран в Румъния, двамата братя непрекъснато правят всякакви дарения за родината си – стипендии за надарени ученици и студенти, пари за строеж на училища, читалища, болници, приюти, черкви, фабрика в Карлово... Но най-голямото дарение на Евлоги е повече от десет декара земя в София и 6 милиона лева за изграждане на първото българско висше училище. Желанието му било училището да се казва "Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово". В завещанието си написал: „Само надеждата ми, че ще мога и аз да участвам в преуспяването и величието на отечеството ми, ме прави да умра спокойно“ - и посочил на кого се доверява.
За изпълнител на волята си и свой “универсален наследник” избрал честния и почтен Иван Гешов, при това без да го предупреди предварително.

И като се започва една... не ти е работа. Най-напред роднини започват да съдят Гешов с всякакви претенции, а след десет години, през 1907 г., министърът на финансите внася в съда иск за цели 16 милиона лева. Според него и премиера Стамболов тези пари принадлежали на държавата - Евлоги Георгиев уж ги бил обещал за освободителната борба в Македония, а Гешов ги бил присвоил, като фалшифицирал завещанието.

Пари за революционна борба Евлоги е давал неведнъж, но само под заплахата на насочено дуло. Казват, че Стамболов няколко пъти най-безцеремонно нахлувал в кабинета му и с пистолет в ръка го изнудвал за пари. Васил Левски пък специално отишъл в Румъния, наел къща, в която събрал луди глави и започнал да подготвя убийството на брата на Евлоги, Христо Георгиев. Едва го разубедили да се откаже. И двамата братя са смятали, че възстановяването на българската държава не бива да става с кървави бунтове, че много скоро Русия ще нападне Турция и тогава ще се реши и нашият национален въпрос – както и станало.

След дългогодишни процеси и най-гнусни обвинения, накрая Гешов спечелил делото, което българската държава водила срещу него – за чест и хвала на тогавашния български съд (чиито съдии били повечето с европейско образование). През всичкото време обаче се грижил доста добре за парите и ги умножил. Но поради срамните съдебни процеси и войните строежът на софийския университет се забавил с 37 години – от откриването на завещанието през 1897 г., та чак до 1934 г. Гешов не доживял да го види. Но това изключително бижу ни е подарък и от него.
Да ти напомня ли как се нарича? Ако си забравил - “Св. Климент Охридски”.
Защо ми е гузно? Ама толкова ми е гузно, че отивам да се скрия някъде.