Бутилка вино - миг покой.
Изповедника - луната.
На фаса - приятел мой,
изливам си душата.
Те спасители са мои.
Дават ми лъч светлина.
Крило на гълъб бял проблясва
в царуващата нищета.
Прегърнал празната бутилка
щастлив неусетно заспивам.
Боже...! - Бодро крача из града,
със светлина всичко поливам.
Свирка на влака ме прониза.
Тежи от влагата кашона.
Обувки на стотици хора -
ден без надежда на перона.