автор: petinka

Омлет ришиф да сготвя - като лани,
кугиш на гости бе ми челядта!
Цял ден пилците си търсех в двóро,
`ма той - пителя, ма изненадá!

Пусегнех ли да вида у полóго,
поглеждаше ма с поглед изумен,
търкаляше са пред галоша бързо
тъй, `га че бе обезглавен!

Приспах унуци и наум си казаф:
- Сига та `фанах, петльо, у тъма!
`Ш ти тегля ножа, щом като ни даваш
кокошките да ми `нисът яйца!

Прочел наверно тези мои мисли,
той `доди и до мене са `отри,
пък после заподсмърча жалну
и речи, ама `гаче през сълзи:

- Стопанке моя, свий си знамената -
нидей посяга в моя мъжки двор,
че те са ми харема, и раята...
Без тях какво съм? А? Дървото - чвор!

За смях ще стана тъй-цък у селóту -
комшийските петли ша ма скопят.
Ти грях ни слагай на душа, защоту
`ш съ върни, щом мъже та навестят!