Дойдох в Ген.Тошево по рано с маршрутка. За да мине времето по неусетно до пристигането на влака, влезнах в пицарията, известна като Ракаровата кръчма.
Тя е скромна постройка,облицована с ламарина,а големите й прозорци са защитени от взлом с железни решетки.Застроена е на ъгъла на градската градина и е на стотина метра от гарата.
Залата е малка,с три четириместни и една осмица маси.Стените са облицовани с дървени шестоъгълници,отвътре облепени с диколин.Пет стенни цветни календари,окачени по рамките,рекламират безалкохолни напитки.От ъглите на тавана провисват плетени въжета,придържащи саксии с цветя.
Едната четворка маса е заета от клиенти,доста гласовито беседващи,нещо обичайно за консумиращите алкохол.
Без да обръщам внимание на разговарящите,спрях пред бюфета,в ляво на който е изнесена витрина с изложени за продан различен асортимент закуски.
Заведението е на самообслужване.Купих си питие с безалкохолно и седнах на празна маса.Отпих и погледнах приз прозореца навън.Красиво оформените витрини на отсрещните бутици придават ведрост на улицата.Шпалир раззеленяващи се дървета обнадеждават сетивата за трайно настъпваща пролет след дълго върлувал студ.Прибиращо се в късния след обяд слънце блесна след оттеглил се облак,ярко освети вътрешността на пицарията и,отразено от стъклото на масата,заслепи очите ми.Премигах срещу ласкаво щипнали зениците ми лъчи и отметнах глава да избегна милувката им,когато единият от четиримата на масата стана.Бе слабоват мъж с леко пооредели на челото черни коси,за разлика от побелелите му събеседници.
- Какво да споря с посредствените ви умове.- рече им той.В гласа му нямаше нотка на осъдителност.По скоро думите му прозвучаха с благ укор.- Така ще си останете ограничени хора.
С бавна стъпка мъжът пое към изхода,отвори вратата,извади пакет цигари от джоба си,и затвори отвън.
В заведението не се пуши.
- Даскала пак се нахака.- каза единият от масата с намерение да смекчи изказването на излезлия - Като изпуши една цигара,ще му мине.
- И това ми било учител!- засегнат от сарказма на даскала продума вторият,дебел,едва побиращ се в рамката на стола.- Пример ще дава на учениците.На какво ли може да научи децата.
- На всичко отгоре претендират за високи заплати.- подкрепи го третият,съперничещ му по тегло - Стачки вдигат.От какво недоволстват. Ваканции имат,цяло лято почиват.И за капак-много пари искат.
Това сме.Всеки мисли,че само той работи-останалите мързелуват.
Между тях настъпи мълчание.Дали спора им преди това,или последвалото изказване на даскала е причина,но настроението им помръкна.И минути не проговориха.
Виновникът за конфузната ситуация влезна,спря до тях и остана прав до масата.Или чистият въздух го е освежил,защото не изглежда пийнал,или предположението да го е уловил алкохола,е погрешно.
- Виж,даскале,мислим за теб.- усмихна му се този с умерената преценка за него- Пазим ти ракията.
Останалите двама също го погледнаха ведро,сякаш до преди минути одумваха съвсем друг човек.Присъща черта на двуличниците:зад гърба ти изваждат злобното си лице,а пред очите ти изписват приятелска усмивка.
Впрочем,посредствените хора не могат взаимно да се понасят,защото един от друг се имат за по умни.Но ако при тях дойде действително умен човек, веднага се съюзяват от инстинктивен страх да не ги срази,търсещи опора в числеността си.И после прибягват до всевъзможни непочтени средства да го смажат от злоба и завист към интелекта му,виждащи в негово лице заплаха за себе си.
В дома на невежеството няма огледала да се видят колко са мухлясали,плесенясали,гранясали,съсухрили,смалили,изкривили,и противоположностите им,които вървят като динозаври,учестено дишащи,сами сигурно не познаващи се в уголемените си габарити.Тоест,живота как ги е очукал и деформирал,смъртта вече под една или друга форма прояла,ще си дадат сметка,че не умният,не силният са тяхната заплаха,а мързела и ламтежа им.
Има се пред вид мързела,че от както завършиха училище не прочетоха една книга.А и преди това толкова са прочели.
Знанието е в главата на човека,не в листите на дипломата му.Че оставиха мозъците си да закърнеят.Мозъкът залинява единствено поради липса на духовна храна.А духовно бедният човек е като улична лампа с изгоряла крушка,край която минават,но не забелязват.
Мозъкът е като градинката в двора ти.Не я ли окопаваш,поливаш,ториш,и най-прекрасните цветя да си сял в нея,бурените ще ги задушат.Същите "бурени" в запустелите им мозъци побелиха косите им,оплешивиха главите им,сбръчкаха лицата им,обеззъбиха устите им,недочуват,недовиждат.
Хората мислят,че причината за болестите им са цигарите и алкохола.Понеже са слепци с отворени очи,не виждат,че истинската причина са ръждясалите им мозъци.Те не сядат пред телевизора да гледат един филм,за прочит на книга и дума не може да става.Не даваш ли храна на мозъка си,той се сгърчва,започва да гние и болестите го връхлитат както лешояди труп.
Не случайно е речено:рибата се вмирисва от главата.Мъдреците са го усетили,разбрали и казали.Ама кой да ги чуе.
Мозъкът е най-големия лекар-в форма ли е,бронира организма и никаква болест не може да го пробие и проникне в него.Постъпиш ли обратно,оставиш ли го да лентяйства,последствията са пагубни.Изкалпазаниш ли го,той си отмъщава и рано или късно нагледно ти показва какъв е трябвало да се родиш:дали "бивол",дали човек.По главата на човека може да се разбере дали се е борил с живота,или само е сукал от живота.
Под прочит на книга не трябва да се схваща да разбереш през пръсти съдържанието й и научиш какво правили героя и героинята в леглото,а да вземеш умното,мъдрото от нея.Може две изречения да са,но да ги намериш,препишеш в тетрадка.Когато изреченията,изразите станат доста,да ги препрочиташ,докато запаметиш.Така даваш храна на мозъка си,той заработва,укрепва тялото и възвръща младежката му жизненост.
Но тези напътствия може да ги усети,долови,асимилира само който има ум в главата си.На останалите главите им служат да си познават къщата,да не се дрънват у комшиите.С право те остават в историята на човечеството под името народ,пасмина,тълпа,плебеи,роби.
Мислят, че природата си играла милиони години да ги моделира в човеци само да извършат това,което правят животните. Ако беше за това, щеше да ги остави четири копитни,да бягат на воля из полето и да гледат да не ги изяде вълка.
Понеже хиляди,милиони години организации ментета им набивали,набивали в главите,че на двадесет годишна възраст трябва да са задомени и на 50-60 да са грохнали старци.И те това повтарят по сто пъти на ден като папагали:Какво чакаш,ба?Защо не ставаш като нас,ба
Бързаха на 20 години да се оженят.Изплашиха се,че няма да правят секс.Много щели да изпуснат.И това ги погуби,защото рано повехнаха.После с помади,гримове,бои за коси се мъчат да скрият погрознялостта си.
По нататък единствената дейност,която вършеха мозъците им,бе да учат коя билка каква болест лекува.Ако можехме с треви да се излекуваме, тревопасните животни щяха да живеят вечно.
Така и те си въобразиха,че с пиене на сиропи,билета,извари ще векуват.За 20 години гробището надмина мащабите на града.Ако през земния им път,със запалена през деня свещ в ръка,можеше да мине сред тях Диоген и ги бе попитал защо дойдохте човеци.Никой нямаше да може да му отговори.Или,по точно,щяха да му отговорят,че са дошли да направят деца.Като зайци щяха повече деца да направят.И най-важното за тях бе,че нямаше да работят за манджа,защото щяха да пасът където намерят да добре.
Създадат си деца и после ходят из дворовете си като сомнамбули объркани. Други убиват времето си по заведенията,трети със стоене по пейките в парка или на такива по улицата пред домовете си и с биволско търпение и волско спокойствие чакат дните им да се изнижат и ги спуснат в гробовете.Свършили си работата на тази земя,кой като тях.
Изглежда до смъртта им,им остава една единствена цел:възможно повече да надебелеят и направят пищен пир на червеите.Ако мозъкът изгуби възможността да нарежда на стомаха до какво количество да поема храна,на личността друго не му остава освен да трупа килограми.
Разумният човек не проумява как може хората хиляди години да са се надявали единствено на магарето и ралото.Нима не е имало условия за развитие на прогреса.Как да ги има,когато глупостта ги е задушавала всячески.
Познавайки характера на хората,логично е да се приеме,че първият изобретател на дървеното рало е бил изгорен жив.Или разпъната на кръст от злоба и завист,че той се сетил за идеята,не богатите управляващи,обвиняващи го в магьосничество и общуване с тъмни сили.
Винаги така е било:умните и смелите за идеята се жертвали.После мижитурки са разпореждали.
Откъде глупостта е властвала толкова векове.Обяснението е просто. Той, мъжът,расъл,не порасъл на двадесет години и от всякъде родители,роднини, приятели,колеги го подтиквали към единствено познатия им вариант-да се ожени.
Мъжете,когато са ергени,може до някъде да е,но мислят и разсъждават. Когато се оженят,съпругите им избиват и малкото,което Бог е влял в главите им.
Наистина,при раждането ни,Бог дава на всеки частица от себе си,така наречената "божествена искра".И само от индивида зависи дали цял живот ще я раздухва в себе си и пламти с нея.Или-поради мързел-ще остави пепелта на сивото ежедневие да я засипе и изгаси.
Кой 20 годишен младеж ще вземе да блъска главата си да измисля и изобретява нещо.На тази възраст мисълта,която го занимава,е да засища животинския си нагон.Т.е.,мозъка му още "зелен",бързо подава на загниване. След 20 години той кара сина си да се ожени.След още 20 г.синът кара своя син да се ожени.След поредните 20 г.внукът повтаря същото.Така глупостта остава все млада - 20 годишна.
Щом на 20 годишна възраст си свършиха работата,поради какъв друг повод, според тях,Всевишният ще има причина да удължава живота им.
За тях смисъла на живота е да се възпроизведат.Щом е така,те забравиха кога се възпроизведоха.Какво повече чакат,на какво вече се надяват.Да посрещнат петото хилядолетие ли.
И какъв само възвишен деви имат:да видя внуче,и тогава да умра.А когато види внуче,забравя за второто си пожелание.Помни колкото пуйките-не се усеща,че през две секунди приповтаря един и същи случай до втръсване.
Обаче късметът ще се потроши да се блъска отгоре му.Чуе,че другите си купуват радио,магнетофон,телевизор,и той да не остане назад.Но той мисли,че те се вземат да се покаже пред хората,че е заможен,че може да си го позволи, а не да се просвети,да се обогати духовно.Я издържи пет минути,я не, в гледане на програмата,и заспива пред телевизора.Толкова слуша радио и магнетофон.Друг пък взел за 1000 лева компютър да следял за времето по него.Радиото го казва на всеки половин час,телевизията по няколко пъти в денонощието.Втори,по цял ден да слуша чалга по него.Трети,да гледа смешки, как,котенцето,играейки си,пада от масата,посмее се малко и го изключва завинаги,защото бързо му омръзнало.После прекрасната стока събира прах и развъжда паяци.
Възниква въпросът защо живота,без усилие да полагат,ги дарява с възможност да си купуват ненужни за тях неща.Може би чрез просветното въздействие на техниката иска да ги накара да прогледнат,да поумнеят.Ала дребната душичка не иска и да чуе за подобно нещо.За какво му са познания. Те му пречат,в тежест му са,и той ги отхвърля.
Накрая животът се примирява и го оставя богатството му да му строши главата.
Затова не ще има разбирателство между родители и децата им.Защото родителите умират духовно със зачеването на децата си.
Имат и друг възвишен девиз:аз може да живях зле,но искам децата ми да живеят добре.Без да си дава сметка,че колкото повече състояние остави, толкова по-голяма е вероятността децата ме да не се погледнат цял живот.Дори да се изколят при подялбата на наследството.Не един случай видяхме и чухме какво стана с приватизацията.
И като децата се хвалят,че се къпят.Не мий кожата си,измий душата си.Дори в преливаща с вода вана да киснеш,мръсотията на душата прозира и през митата кожа и през новите дрехи.А когато душата ти е чиста,светиш и за себе си,и за околните.Ако искаш да светиш,изкъпи душата си в собствените си сълзи.
И ненаситния им ламтеж.Колкото повече трупат,толкова по-малко мислят,че имат.Цялата им воля,страст,енергия,стремежи,цел в живота бе докато си създадоха деца.След това всичко в тях изгасна.После само гледат изплашени някой да не забогатее повече от тях,завиждат и с годините лакомията им става все по-голяма.
Станеш ли роб на парите,а те твой господар,дълъг живот не чакай.Не луксозни коли,ами руски и американски совалки да си купят,с тях е свършено. Днес са тук,дуят се с богатството си,утре никой няма да ги знае,че са съществували.
Бездънната човешка алчност би ли могла да убие земята.Кой знае дали газта, нефта,въглищата,минералите не са органи на планетата и изваждайки не разбиваме ли земния организъм.Как и доколко би живяло човешко тяло без жлъчка,далак,бъбреци.
Дали Марс не е изстинал,защото в ламтежа си,обитателите му не са извадили органите му.
Богатият човек е като красиво подредена витрина,но когато влезеш в магазина,поразен виждаш,че всичко е в пълен бардак.Гледаш го издокаран, натъкмен,притежава луксозен автомобил,а дома си оградил с три метра висока тухлена стена,за да не може мъдростта да прескочи в двора му, защото той повече се бои от нея,отколкото от крадец-убиец.Друг построил палат,обзавел се по последна мода,а когато седнеш с него на маса,освен глупавите му приказки и просташки смях,друго няма какво да чуеш.И като изпие две глътки алкохол,заспива на масата.Дотолкова трудът го е скапал.
Че си и разменят гласовити пожелания по улиците:приятна работа.Отсреща отвръщат:благодаря,подобно.Какво друго да ги радва освен хамута.
Колелото на историята ги прегазва като танк.Вместо да се изплашат,побегнат, потърсят изход за спасение,те презрително се смеят на приближаващия танк : ха,ха,аз съм в колата си.
Умират без да схванат смисъла на живота,чуят повелята на времето,разберат за какво се родиха човеци.
Единствено само от индивида зависи какво възпоменание ще си отработи приживе:дали кратко временния на некролога,или вечен помен у редуващите се поколения.
Той нямал време за губене в гледане на филм или мач.Имал време само за печелене на пари.Облаци ще си купи от св.Петър с тях.Разбира се,ако може да вземе парите си със себе си на небето.
Друг философства:мене филма и мача не ме хранят.Жалко,че не е дошъл като прасе.Щяха да му чистят кочината и слагат храната до устата му.
Трети може да си купи вестник от близък пункт.Но него вестника не го интересува,а колко народ ще го види,че си взема такъв.Затова отива на централния павилион.Още от гишето разтваря вестника и,с риск да се спъне и счупи главата си,тръгва със забити в буквите очи,целящ да измами другите в някаква мнима жажда за информация.И да го вземат за страшно начетен.
Четвърти пуска радиото- че го и усилва-не да чуе какво казва и свири,а да си мисли,че не е сам в стаята.Тишината и мълчанието го плашат по-силно от земетръс.
Понеже има поверие,че кафето е напитката на интелектуалците.Плитките умове си въобразяват,че с пиене на кафе ще станат интелектуалци.Или поне да ги помислят за такива.
Стана традиция да се корят управляващите,а истината е друга.За трудния ни живот са виновни рекламите,не партии и правителства.Рекламите гъделичкат жените,че като се нашарят с грим като индианци за война,и натруфят с дрънкулки,ще се подмладят и станат толкова изкусителни,че всички мъже ще бягат след тях.И съпругата заявява на съпруга си:ще ми носиш пари,иначе те напускам.Той,завалията,умира от страх как ще живее сам и продава държава, родина,отечество,майка,баща,баба,дядо само и само жена му да не го остави. Друг изпада в панически ужас само при мисълта да го отделят от полата на жена му.
Как иначе да бъде.До 20 години за мъжа се грижи майка му.След 20 го поема съпругата му.Нека не се чудим на робското му покорство.Жените са създадени да покоряват,мъжете-да се покоряват.Затова жените управляват света. Нищо, че си мислим обратното.
Защо свекърва мрази снаха.Защото свекървата много добре знае как цял живот е будалкала мъжа си и се къса от яд,че снахата по същия начин цял живот ще будалка сина й.
Кухи са тези бръщолевения за домашно насилие на жените от мъжете им. Защото съпруга,която не може да командва съпруга си,е разведена.А повода за развода е познат от памтивека.Когато Адам и Ева поискали от Бог да ги разведе,изтъкнали следните причини:Ева обвинила Адам,че вари ракия от плодовете в Райската градина и много пие.А Адам обвинил Ева,че му изневерява с животните.
Звучи познато,нали?Е,вярно,от тогава еволюирахме и го наричаме "несходство на характерите".
Женените,не много дълго след женитбите си,заиграват комедиен цирк.В къщи са куче и котка,вън се правят на влюбени.Кого мислят,че мамят.И сами вярват ли си,че заблуждават някого.
Да укажем внимание и на майките.Майки родили слабохарактерни синове,могат да бъдат спокойни.Дълбоките им старини са гарантирани свише. Защото трябва да се грижат за оцеляването на наследниците си.Останат ли сами да се справят,синовете им грипират в живота и рано гушват букета.
Тежко на майките,родили силни личности.Техните дни са преброени.Защото синовете им трябва сами да се каляват в живота,за да заякнат за големите битки.
Казват,че с възрастта човек помъдрява.Помъдрява само който има страст към знанието и се учи от грешките си.За останалите важи максимата:с какъвто се събереш,такъв ставаш.
Ако този живот има някакъв смисъл-а той няма никакъв смисъл- то е да оставиш името си в историята на родината си.Ако можеш,в историята на света, още по-добре.А не да минеш по тази земя като мухите,без вечността да те е забелязала.
Умният човек,когато отглежда животни,научава много важно нещо.Ако не искаш овцете да блеят по тебе,стани като всички в стадото.Тогава и ти,заедно със стадото,ще блеете по различния от вас.
Защо мъдрецът мрази паплачта.Защото докато се учи,изгражда, усъвършенства,паплачта му се подиграва и присмива.Това го изнервя и накрая се отвращава от нея.
Защо хората са състрадателни към тежко болния или инвалида и помагат с каквото могат.Защото си казват:утре може да стана като него.А защо хората мразят мъдреца.Защото никога не могат да си кажат:утре може да стана като него.
Само гладът отваря очите на човека и подтиква Живота да му открива тайните си.Гладуващият човек е като хищник в тъмното,откъдето вижда всяко движение в светлото.Така и Айфел,може би гладуващ,или обичал да гледа звездите,от тъмното видял изписана на небето айфеловата кула.И понеже бил гениален инженер,направил изчисленията и постигнал целта в живота си.
Българите сме като наказаните от боговете Вавилонци-всеки говори на свой си език и не се разбира кой наистина мисли доброто на държавата ни.И тъй като българите винаги търсим грешките не в себе си,а в някой друг,облекчено трябва да въздъхнем,защото за всичките ни неуредици,единствен виновник е св.Петър.Той пуска от небето към земята с дясна ръка душите на животните,с лява-душите на хората.Затова казваме:горкото животно,гледа ме умно в очите и направо иска да ми проговори.Защото е трябвало да е човек,но св.Петър, нали е на възраст и недовижда,го пуснал в графа животни.За друг казваме: лъже,краде,мами,убива.Ах,св.Петре,св.Петре,какви ги вършиш...
- Сядай да говорим- прикани го първият мъж.
- За какво да разисквам с вас?- зае стола си даскалът - За Чехов,Толстой, Есхил,Софокъл,Гьоте,Шекспир ли?Боже опази!Хабер нямате за какво ви говаря.- и той въздъхна с разочарованието на отчаяния човек,че не е в среда, в която би желал да е - Колко трудно се срещат ерудирани хора за приятни беседи.
- Ай наздраве.-чукна чашата му със своята добронамерения към него мъж- Стига си умувал.
Примиренчество предателски игнорира желанието у даскала за смислов разговор и поне тялом се включи в безинтересните им бръщолевения.
В пицарията влезнаха двама младежи.Докато четиримата от масата унесени в своя си разговор не забелязаха появата им,пристигналите ги погледнаха, шушнаха си нещо,и поеха към бюфета.
Тъй като стоях с гръб към продавачката,видях повторната им поява,когато спряха с по чаша ракия в ръка до даскала.
- Добър ден,г-н учител-поздравиха го те.
Четиримата любопитно вдигнаха глави.
- Познахте ли ни,г-н Николов?- попита единият младеж.
Присвиващ клепки,явен признак за отслабнало зрение,даскалът заинтригувано се взря в тях.
За разлика от повечето младежи,с фамозни прически и натруфени с накити, тези се носят естествено,говорещо за зрелост.И може би тази им външност спомогна на Николов бързо да се ориентира.
- Ако не бъркам,- предположи той - 4 А клас?Ти Ибрям ли беше?
- Орхан,г-н учител- поправи го момъкът.
- Да,вярно.А ти Стоян ли бе?
- Боян.
Николов се почувства неловко,защото въпреки напредналата си възраст,не искаше да се даде на годините,съпътстващи забравата.
- Простете отслабналата ми памет.-извини се той.
- Недейте така,г-н учител.- опита да го ободри турчето -Толкова много ученици сте имали.Как може на всички да помните имената?
- Така е,Орхане - мислено му благодари за тактичността даскалът.
- Искаме да изразим почитта си към вас,г-н Николов.-откри повода за обаждането им Боян -Като ви почерпим.- те оставиха чашите до неговата -Това е малък жест на благодарността ни.И да ни простите за главоболията,които сме ви създавали.
- Аз ви благодаря,че си спомняте за мен,момчета-трогна се от вниманието им Николов - Дано не съм ви разочаровал с някое свое отношение.
- Напротив,г-н Николов - опроверга Боян -Най-приятни ни бяха заниманията при вас.Не само достъпно и преподавахте учебния материал,а с лиричните си отклонения карахте целия клас с нетърпение да очаква следващия ваш час. Увлекателните легенди за звездите,разположението на които не една вечер ни показвахте на небето,ни прехласваха.А геометричните очертания на съзвездията и в момента пламтят със седефения си блясък в съзнанието ми.
- А на мен,- не се сдържа Орхан -силно ми въздействаха песните за троянската война.Неизразими вълнения ме обземаха,а величавите подвизи разпалваха въображението ми.
- Много сте мили.- разчувства се Николов.- А сега къде сте?- смени темата той- С какво се занимавате?
- Следваме втора година.С Орхан сме в един университет.
- Това е прекрасно.-грейна лицето на даскала -Ще се радвам някой от учениците ми да стане известна личност.
- След като един умен,просветен,знаещ класен ръководител ти даде началния тласък,друго не би могло да се очаква.- дипломатично вмъкна Боян.
- Все същия гявол си,Бояне.- престорено му се закани с пръст Николов,а в очите му блесна изблик на гордост от духовитостта на възпитаника си- Отгоре на всичко си станал и съвършен ласкател.
- Не,г-н Николов - за уверява го младежът - Честна оценка е.
- И аз го потвърждавам,г-н учител.- подкрепи го Орхан -Вярвайте ни,вашите беседи дадоха благодатен резултат
Шегобийството,както го взе Николов,превъзходно поднесено от момчетата, зарази и него,и с юношески патос се включи в забежката.
- Когато ученикът надмине учителя си,-закачливо подхвърли- учителят е длъжен да замълчи,нали?
- Какъвто ти възпитателя ,такъв и ставаш.- чистосърдечно се засмяха младежите,като свойски потупаха учителя си по рамене.
След стихване на първоначалния приятелски изблик,Боян се заинтересува:
- Пенсионирахте ли се,г-н Николов?
- Преди шест месеца.
- Желаем ви дълголетие и крепко здраве.
- А аз на вас-дръзновение в учението.
- Съжаляваме,че не можем по-дълго време да ви окажем внимание,г-н учителю- ръкуваха го те -Трябва да тръгваме.Наздраве и довиждане.
Младежите излязоха.Четиримата ги изпратиха с погледи.
Дали критикарите асимилираха проведения между учител и ученици разговор и се почувстват неудобно заради преди минутните си одумвания относно педагогическите способности на даскала.Едва ли.В юношеството си те набиват някакви ограничени възгледи в главите си,без никакъв изглед да ги развият до края на живота си.
Време ми бе за влака.На вратата чух оптимистичното предсказание на даскала:
- Прекрасни хлапета са.Много ще постигнат в живота си.