автор: secret_rose

Сватбата.
Анкара, 2003


Преди да се гмурна в разказа си за сватбата, искам да спомена няколко случки от подобен характер, за да не се връщам по - късно към традицията. За разлика от Бериван, която не продумваше, не поглеждаше дарове, злата и пари и искаше само любов, между нас съществуват характери, обърнати силно към материалното благополучие и избора им не е случаен, предвид ролята, определена за жената в исляма. Килограмите злато натрупани по годежи, сватби и раждане на наследници гарантират възможна самостоятелност в случай на развод. В наше време все повече жени получават университетско образование и навлизат във всички професионални сфери, но булшинството са ограничени до основно училище поради ранните бракове и предразсъдъци, особено в Източна Турция, а в кюрдските планински общности жената не умее да чете и пише което я прави зависима от съпруга и за цял живот. Зехра, съпругата на по - младия брат на мъжа ми, моя етърва, родена и израснала в Анкара, работеща и интелигентна, дни наред ни разкарва по магазините за задължителните покупки. Придружаваха ни родителите и без да се намесват но да са там, в случай че изменим на традициите. За el isteme, когато поискахме ръка от баща и, купихме по заръка скъп костюм, чифт джинси, ризки, блузки и сатенено бельо и още няколко дреболии; за годежа - сватбена червена рокля, отново скъп костюм, два сатенени комплекта нощници и халати, чехли, обувки и чанти към тях - всички маркови, комплект златна огърлица с гривна, пръстен и обеци - така наречената Сет, годежен пръстен с три диаманта и когато дойде ред на сватбените покупки свекър ми продаде автомобила си, за да завърши благополучно пазаруването. Никой не протестираше и всичко се извършваше в пълно съгласие, по списък. Проблема възникна по време на последната обиколка в ювелирно ателие, след като бяхме поръчали сватбената рокля с прилежащите към нея украшения и добавки Зехра поиска Сет за сватбата, струваща пари, за които с радост бихме и купили вила на френското крайбрежие, ако ги притежавахме. Свекърва ми се притесни сериозно, че няма да дадат момичето ако не купим желания комплект и започна да мисли за заем от държавата което ме принуди да се намеся с отказ. Бях единствената, която си позволи да проговори, но навярно не единствената, която си го мислеше. В отговор Зехра заяви: "Не, аз не прекалявам, тук е Турция а ти си глупачка като не си поискала нищо, защото когато утре се окажеш на пътя, ще имаш право да отнесеш единствено вещите на гърба си и гривните по ръцете си. Жената в исляма, ако е умна, има здраво заключен банков сейф далече от ръцете на съпруга си, дом на свое име и любовта на синовете си, защото дори тях и отнемат." Е, и аз бях поискала нещо - един нов модел Nokia, понеже стария ми телефон вече не вършеше работа, и цялата рода дълго се смя с мен - такава евтина булка, но то бе защото не познавах традициите тук. Може би и аз бих поискала диаманти на стойност хиляди долари, ако знаех. Последваха дълги дни на преговори и накрая купихме Сет на значително по - ниска цена плюс златен часовник и още един пръстен, за който, признавам, бих поносила и аз - красива и нежна изработка на букетче рози върху дантела от арабско злато. Бях притеснена за здравето на свекърва ми, която продаде част от собствените си бижута, за да напазари за бъдещата снаха, но тя мило се усмихваше и казваше, че ако не изпълни всичко ще нарани сина си, и ако един син е избрал любимата си, ние сме длъжни да я обичаме и радваме. Осъзнах, че жените в Турция продават своята невинност на много висока цена. Мислите ме отнасяха към бедната къщичка на Бериван и предателски ми подсказваха, че с подобни суми една добра благотворителност би подобрила живота на много кюрдски деца, най-малко би им дала образование за да не се налага да израстват с подобни желания и копнежи, но нямаше с кого да ги споделя - нещата, изглеждащи ненормални за мен, тук бяха неизменна част от живота на хората, затова преглътнах неразбирането си и се посветих на опознаване на Зехра, която щеше да роди братовчедите на децата ми. Днес тя е щастлива майка на красиво едногодишно момченце и се оказа мила и грижовна домакиня, съвсем не както изглеждаше на пръв поглед. Но родителите на съпруга ми остаряха... В света на исляма, заклещени между предразсъдъци, правила и задължения, човешките души изтъняват и си отиват бързо.

Останалата част от главата ще прочетете в книжното издание...