автор: papacot

Кой ме буди след дългата зима –
с цвят на пролет и с изворна песен?
Мен ми стига, че още го има,
на крилата си слънце понесъл.

Кой с камбани се втурва в покоя,
с топли пръсти разрошил съня ми?
Аз не зная, но мисля, че той е –
светъл дух в неизбежното тъмно.

Той е моят небесен закрилник –
остарял и самотен будител.
Той ми носи водата от Рила
в ожаднелите нощи на дните ми.

С него стигнах отвъд, до безкрая
и научих – за там ми е рано.
С него бяхме и в ада, и в рая,
с него тук, на земята, оставам.

Той с тревите наболи ме гали
в моя крехък от пясъци замък.
Но дали ще се срещнем накрая,
щом е скрит под дърво или камък...