автор: petinka

На чаша узо спрях до тоя плаж -
очите си да пооплакна малко.
Туй в наше село си йе баш мираж,
че скрити булките са. Жалко!

`Ма те ни знаят я какъв юнак
съм, бàрнат в потника на дупки,
как с плавна стъпка на мечок
си пра`я в кръста яки чупки!

И нося в гръд с мерак юрган,
`де бубите играят криенùца,
съм цял в устата трап недокопан,
нозете в плюски - цепеници.


* * *

Така ма любят градските моми -
с тях `сяка нощ усилно бачкам.
И нищо няма лесно `ма сломи!
Животе, тук съм и `ш та смачкам!