автор: secret_rose

Като пролет, затихнала в мен си,
в дълбините на сърцето ми - илюзия си...
Ще разсъмне, времето ще се обърне
и ще изгрееш.
Не трепвай, не пламти - човек си.
Ше разсъмне,
времето ще се обърне,
ще разсъмнеш.

Като вода преля живота ми,
видях безброй любови
подобно пламъче пламтях, изгарях
никога за първи път
никога за последно...
не съжалявам, не,
слепеех...

Винаги с надежда вярваш - края е.
Не вярвай в думите,
миличко,
мамят...
Ще дойде ден, безвременен,
ще бъдеш слънце,
но днес човек си
само.