автор: gore6ta

Ти си пазител
на моите сънища,
само ти ме познаваш
безумно добре -
кога съм сърна
в тревата висока,
кога съм кошмарно
гневно море.
Ти си оставаш
след всичкото скитане
истински топло
и синьо небе.
Ти си страстта,
непознаваща граници,
в същото време -
жестоко дете.
Диалектично
в тебе се блъскат
пролетно слънце
и зли ветрове.
Ти ме въздигаш
и ти унизяваш -
сякаш, че в тебе
душите са две.
Ти заличаваш
всичките спомени -
някакви други
места и мъже.
Сякаш че само
в сън неспокоен,
за кратко родени,
умрели са те.
Казваше някой,
а аз не повярвах,
тъй много да значиш-
не е на добре.
Но вече е късно,
такъв те обичам.
Дори да те мразя,
мразя те зле.