Вече
няма да мога да я позная,
не...
...Дланта ти
по челото ми благодарно.
Защото в надира на моето отчаяние,
ти каза,
че вече не ще я позная.
Повярвах.
Съвсем закономерно е – строго.
Принцип враждебен.
Но вече да позная
и челото си няма,
защото повярвах,
че то не ще познае дланта ти.
И всяка непознаваща твърдост
е камък,
може би точно от твоята длан
в тъмнината запратен.
И тук да обичам ще мога.
Особено тебе.