автор: cezonia

Ако някога деня ти засенчи неустоимо красива тъга,
спомни си, че някъде аз през усмивка тъгувам за тебе,
ако в съня ти пропукан парфюмът ми смугъл вие снага,
знай, че сънувам те тъй реален точно по същото време.

Ако в самотната нощ се любиш с цигарен и ням силует
и неволно прелистваш наум албума със есенни спомени,
аз тогава флиртувам със бърбъна, сякаш отпивам от теб
и броя с пръсти сухи на ноември сълзите тихо отронени.

Ако в утро мъгливо приютиш нечия обич премръзнала,
а асмата на двора отново мечтае за кипнало вино рубинено,
целуни всяко зрънце любов и стопли го с дъха си, побързай,
забрави ме, дори и да знаеш, че до лудост танцувам със зимата.